Диамантената колесница
- Автор: Акунин Борис Чхартишвили
- Язык: болгарский
- Переводчик: Владимир Райчев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Диамантената колесница». Краткое содержание книги:
Но дори Фандорин не може да предположи кой е противникът му — и как преследването ще го върне назад в годините, към времето, когато като млад дипломат се озовава В Япония.
Там, в страната на изгряващото слънце, младият Фандорин опознава един нов, непознат, но странно привлекателен свят. Япония става сцена на драматичния му сблъсък с мистериозната общност на нинджите, с амбициите и кроежите на японски аристократи, и на неговата съдбовна любов със загадъчната красавица О-Юми; любов, която бележи живота му и трагичната развръзка на едно дълго разследване.
Маса, беше верният Фандоринов васал Маса! В ръката му имаше дървена палка, към края на която бе закрепена още една такава. Фандорин знаеше вече, че това неугледно, но ефикасно оръжие се казва нунчаку и че Маса го владее прекрасно.
Камердинерът приближи тичешком и се поклони на господаря, възседнал оградата.
— Как ме намери? — попита Ераст Петрович и се опита да каже същото на японски — Доо… уаташи… сагасу?
Не напразно бе вземал уроци по японски — Маса го разбра! Той извади от пазвата си сгънато на четири листче, разгърна го. Ах, да, беше картата на Сетълмента, на която с молив бе отбелязан пътят от консулството до номер 129.
— Не съм на служба. Шитото — ийе. Върви си, върви — махна с ръка титулярният съветник. — Няма никаква опасност, разбираш ли? Кикен — ийе. Уакару!
— Уакаримас — поклони се слугата. — Мотирон уакаримас. О-Юми-сан.
От изненада Ераст Петрович се олюля и насмалко да се изтърси от оградата, при това в неправилната посока. Успя някак да закрепи равновесието. О, тия слуги, тия слуги! Отдавна е известно, че те знаят за господарите си много повече, отколкото господарите си мислят. Но как? Откъде?
— Откъде з-знаеш? Доо уакару?
Японецът събра дланите си с къси пръсти, притисна буза към тях, имитирайки спящ човек. Замърмори:
— О-Юми, О-Юми… Мирамоя…
„Мила моя?“ Нима е повтарял името й насън?
Титулярният съветник обори глава, съсипан от унижение. А Маса подскочи и надзърна през оградата. Като разбра причината за странната дислокация на вицеконсула, той завъртя глава наляво-надясно.
— Хай — рече той. — Шошо о-мати кудасаи.
Отиде до глутницата кучета, които мързеливо се караха за нещо край съседната ограда. Взе едно от тях в ръце, обърна го, помириса го и го захвърли. По същия начин постъпи и с второто. Но третото остана в ръцете му, той го взе под мишница и се върна при господаря си. Помиярите реагираха на произвола мълчаливо, явно уважаваха силата, само плененото куче издаваше жални звуци.
— За к-какво ти е притрябвало?
Маса се покатери на оградата на десетина метра от Фандорин, без да изпусне товара си.
Преметна крака навътре, скочи и се затича към портичката с все сила. Мастифите връхлетяха към дребосъка, готови да го разкъсат на парчета. Но чевръстият камердинер дръпна резето и пусна помиярчето на земята. То с квичене се втурна към улицата и се случи чудо: вместо да захапят натрапника, пазачите хукнаха подир кученцето.
То побягна отчаяно. Мастифите дружно, събрали глави, търчаха подире му.
Та това е разгонена женска, схвана изведнъж Фандорин. Брей, тоя Маса, ама че светъл ум!
Глутницата също потегли след страховитите кавалери, спазвайки дистанция. Пет секунди по-късно на улицата не бе останало нито едно четирикрако.
Маса излезе през портичката, и направи церемониален поклон, канейки с жест господаря си в двора. Ераст Петрович пусна пелерината в ръцете на слугата си, подаде му шапката и влезе — не през оградата, а по най-приличен начин през входа.
Отдалеч се носеше гръмкият лай и провлеченото виене на любвеобилното кучешко общество.
Портата
Ераст Петрович тичешком прекоси широката, ярко осветена от луната морава. Заобиколи къщата — щом ще влизаш през прозореца, добре е това да става откъм задната страна, за да не те види някой късен минувач.
Зад къщата имаше гъста сенчеста градина — тъкмо каквото му трябваше.
Авантюристът се надигна на пръсти, надникна през първия прозорец до ъгъла. Видя просторна стая — трапезария или гостна. Бяла покривка, догарящи свещи, остатъци от сервирана за двама вечеря. Сърцето го сви.
Значи е вечеряла с единия и е тръгнала на среща с другия? Или — още по-хубаво — завърнала се е от драматичната тайна среща и преспокойно е седнала да вечеря с рижия си покровител? Наистина жените са загадъчни същества.
Два прозореца по-нататък започваше следващата стая, кабинетът.
Прозорците тук бяха открехнати и Фандорин прояви предпазливост — първо се вслуша, за да разбере къде точно е застанал говорещият.
— … ще бъде наказан с мъмрене, но главната вина ще падне върху началника и го очаква позорна оставка — дочу от кабинета.
Това бе казано на английски, но с явно японско произношение — следователно не говореше Булкокс.
Но и господин старшият съветник също бе тук.
— И нашият приятел ще заеме освободеното място? — попита той.
Титулярният съветник се изправи бавно, инч по инч. Огледа вътрешността на помещението. Рафтове с книги, бюро, незапалена камина.