Окото на голема
- Автор: Страуд Джонатан
- Серия: Трилогия за Бартимеус #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Борис Христов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Окото на голема». Краткое содержание книги:
— Ти наистина си идиот, татко — каза Кити.
Майка й все още бе наполовина коленичила и умоляваше магьосника.
— Не Тауър за нея, господин Мандрейк, моля ви.
— Съжалявам, госпожо Джоунс…
— Няма нищо, мамо… — Кити не скри презрението си. — Можеш да станеш. Той няма да ме заведе в Тауър. Не виждам как би могъл.
— О, така ли? — Момчето изглеждаше развеселено. — Съмняваш се в това, така ли?
Кити погледна в далечния ъгъл на стаята.
— Изглежда си сам.
Лека усмивка.
— Въпрос на изразяване. А сега — на съседната уличка чака правителствена кола. Ще дойдеш ли с мен доброволно?
— Не, господин Мандрейк, няма. — Кити се изстреля напред; замахна с юмрук. Удари момчето по скулата с тъпо изпукване; той се катурна и се просна на стола. Кити пристъпи над проснатата си майка и тръгна към вратата, но една здрава хватка за рамото я дръпна назад. Беше баща й: пребледнял, с невиждащ втренчен поглед.
— Татко, пусни ме! — Тя го дръпна за ръкава, но хватката беше желязна.
— Какво направи? — Изгледа я така, сякаш беше нещо чудовищно, нещо отвратително. — Какво направи?
— Татко… Просто ме пусни. Моля те, просто ме пусни.
Кити се дръпна, но баща й само стисна по-силно. От мястото си на пода майка й се протегна и неуверено хвана Кити за крака, сякаш несигурна дали да я подкрепи, или да я задържи. Магьосникът, който си клатеше главата като пияно куче, обърна очи към тях. Когато се фокусираха, очите му бяха отровни. Произнесе няколко твърди думи на странен език и плесна с ръце. Кити и родителите й спряха борбата си; от нищото във въздуха се стекоха солени пари. По средата — тъмна фигура: синьо-черна, с елегантни рога и кожени криле ги оглеждаше и оценяваше със злобен поглед.
Магьосникът потърка челюстта си отстрани и я намести.
— Момичето — каза той. — Хвани я и не я пускай. Можеш да дърпаш косата й колкото болезнено искаш.
Съществото изцвърча рязко в отговор, плесна с крила и излетя от димното си гнездо. Бащата на Кити издаде нисък стон; хватката му на рамото на Кити се отпусна. Майка й се хвърли назад в ъгъла и покри лице.
— Това ли е най-доброто, на което си способен? — каза Кити. — Моулър? Моля ти се.
Протегна ръка и преди стъписаното същество да успее да я хване, го сграбчи за врата, завъртя го над главата си няколко пъти и го хвърли обратно в лицето на магьосника, където то избухна с висок гръм. Порой от пурпурни, силно миришещи капчици се посипа по костюма и палтото му и по околните мебели. Той извика уплашено; протягайки се към кърпичката с една ръка, направи тайнствен знак с другата. Моментално на рамото му се появи малко дяволче с червено лице, скочи на шкафа и разтвори уста. Към Кити се изстреля светкавица от червен пламък, удари я в гърдите и я отхвърли назад към вратата. Майка й изпищя; баща й извика. Дяволчето подскочи победоносно… и спря насред скока. Кити се изправи, изтупа тлеещото си яке и погледна магьосника с мрачна усмивка. С бързо движение измъкна диска от якето си и замахна с него; магьосникът, който бе тръгнал към нея ядосано, бързо отстъпи назад.
— Можете да носите колкото си искате тесни панталони, господин Мандрейк — каза тя, — но е факт, че сте суетен нещастник. Ако ме последвате, ще ви убия. Сбогом. О, и, мамо, татко, не се притеснявайте — тя се обърна и ги погледна спокойно — повече няма да накърнявам репутацията ви. Повече няма да ме видите.
С тези думи, оставяйки родителите си, магьосника и дяволчето да гледат след нея, тя се обърна, отвори вратата и излезе. После тръгна бавно и уверено през коридора и излезе през входната врата в топлата вечер. На улицата избра произволна посока и тръгна, без да поглежда назад. Чак след като зави зад най-близкия ъгъл и се затича, сълзите й най-после потекоха.
36
Гневът на Натаниел от провала беше безграничен. Върна се в Уайтхол в отвратително настроение, подтиквайки шофьора си да кара все по-бързо и блъскайки с юмрук по кожената седалка при всяко дребно забавяне. Освободи колата пред „Вътрешни работи“ и въпреки късния час мина тежко през двора и отиде в офиса си. Тук той включи всички светлини, хвърли се в стола си и започна да мисли.
Преценката му не бе правилна и фактът, че беше толкова близо до успеха, правеше провала му още по-оскърбителен. Бе напълно прав да провери в Обществения архив за името Катлийн Джоунс: беше открил стенограмите от нейния процес — заедно с домашния й адрес — за по-малко от час. Беше прав и да посети родителите й. Те бяха податливи глупаци, и двамата, а първоначалният му план — да ги накара да задържат дъщеря си, ако се върнеше вкъщи и тайно да го уведомят — щеше да проработи идеално, ако момичето не бе пристигнало по-рано от очакваното.