Споделена любов
- Автор: Уорд Дж. Р.
- Серия: Братството на черния кинжал #4
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Переводчик: Вера Паунова
- Жанр: Любовно-фантастические романы
Электронная книга - «Споделена любов». Краткое содержание книги:
В сенките на нощта в Колдуел, Ню Йорк, бушува ожесточена и смъртоносна война. Последните вампири са безмилостно преследвани и избивани от Обществото на лесърите — организация на лишени от души ловци, които не се спират пред нищо, за да унищожат враговете си. Шестима изключителни воини, най-добрите бойци на вампирите, обединени в Братството на черния кинжал, имат за задача да спасят расата си от гибел.
Бъч О’Нийл е боец по природа. Бивш полицай, той е единственият човек, който някога е бил допуснат до вътрешния кръг на Братството на черния кинжал. Но той иска да проникне още по-дълбоко в света на вампирите и да се включи във войната с лесърите. Бъч няма нищо за губене. Сърцето му принадлежи на жена-вампир, аристократична красавица, недостижима за него. Но ако не може да притежава Мариса, поне може да се бие рамо до рамо с братята…
Докато рискува живота си, за да спаси цивилен вампир от лесърите, Бъч попада в плен. Захвърлен да умре, той е открит като по чудо от братята…
Мариса дава всичко от себе си, за да върне Бъч към живота. Но дори нейната любов може би не е достатъчна, за да го спаси…
Пък и положението нямаше да е по-различно, ако трябваше да обуздават другите двама братя. За да усмирят звяра в Рейдж, щеше да им трябва не пистолет с приспивателни стрелички, а истински топ, а Зи... о, по дяволите.
Бет вдигна ръка и помилва лицето на своя хелрен.
-Може би е по-добре да не гледаш.
Рот я улови за гърлото и я целуна необуздано, после сграбчи ръката й и откри вената й.
-Върви при него. Веднага! - Той я побутна към масата, а сам се отдръпна назад и се притисна до стената. - Вишъс, най-добре ме хвани, иначе нещата ще загрубеят.
Могъщото тяло на краля трепереше, мускулите му се обтегнаха, пот заструи от всичките му пори, а в очите му лумна такъв пламък, че дори тъмните очила не можеха да го скрият.
Ви се хвърли отгоре му и срещна незабавна, отчаяна съпротива. Като че ли се опитваше да удържи бик.
-Защо... не излезеш... навън? - изпухтя Ви, докато се бореше да обуздае Рот.
-Ще трябва... да мина... покрай него... за да стигна вратата. Няма... как...
Ви завъртя глава и погледна към масата.
По дяволите, Мариса всеки момент щеше да припадне, ако не се откъснеше от Бъч. А и ченгето нямаше да остави източникът му на кръв да си отиде толкова лесно.
-Бет! - извика Вишъс, докато Рот се дърпаше. - Запуши му носа. Запуши му носа и натисни челото му надолу. Само така ще го принудиш да я пусне.
Когато Бет стисна носа на Бъч, от гърлото му се изтръгна нечовешки звук, сякаш се досещаше какво ще стане. Тялото му се напрегна, готово да се бие с всеки, който се опита да му отнеме храната.
„Господи, само да не се нахвърли върху Бет", помисли си Ви. Рот беше толкова иревъзбуден, че като нищо щеше да се отскубне и да убие Бъч.
Двете жени се справиха чудесно. Мариса отскубна китката си от Бъч и го удържа за раменете, докато Бет поднесе ръка към устата му. Когато усети новата вена до устните си, Бъч засмука жадно, простенвайки от удоволствие при непознатия вкус.
При което, естествено, Рот направо обезумя.
Той се хвърли към масата, повличайки Вишъс със себе си.
-Мариса! - изкрещя Ви и стисна Рот през кръста като някакво подобие на пояс от плът и кръв. - Имам нужда от помощ!
Мариса погледна към тях и... За Бога, наистина си я биваше! Тя без съмнение искаше да е до Бъч, но въпреки това се хвърли към тях и се блъсна в Рот. Той залитна назад под напора й и Вишъс успя да се намести - главата му беше извита под неудобен ъгъл, но ръцете му бяха точно там, където трябваше - едната стискаше Рот за врата, другата беше обвита около кръста му. За всеки случай, Вишъс промуши единия си крак между краката му, за да го препъне, в случай че отново реши да се втурне напред.
Без никой да й казва, Мариса стори същото, като едновременно с това притисна гърдите на Рот с едната си ръка. По дяволите. Тя кървеше.
-Мариса... дай си ръката насам - задъхано каза Ви, напрегнал мускули до краен предел. - Мариса...
Тя като че ли не го чуваше, прекалено погълната от онова, което се разиграваше върху носилката.
-Мариса... кръвта ти ще изтече. Дай си проклетата китка насам.
Тя го послуша разсеяно, без да поглежда какво прави. Докато Ви не долепи устни до кожата й. Тогава тя ахна и се обърна към него.
Очите им се срещнаха. Нейните бяха широко отворени.
-Само за да спра кървенето - обясни Ви, допрял устни до раната й.
Откъм Бъч се разнесе някакъв звук и Мариса се обърна натам.
Изведнъж, въпреки напрежението от опитите да удържи Рот, времето сякаш спря за Ви. Без да откъсва очи от съвършения й профил, той ближеше изпохапаната й китка, и като запечата раните, облекчи болката и започна изцелителния процес. Подтикван от нещо, което и сам не искаше да назове, Ви отново и отново прокарваше език по кожата й, вкусвайки кръвта й... и Бъч.
Повтори го повече пъти, отколкото бе необходимо. Даде си сметка, че трябва да спре, тъй като беше прекрачил границата..., а и Рот бе на път да се отскубне. При последното близва-не, погледът му спря върху Бъч и той допря устни до кожата й като в целувка, обзет от необяснимото усещане, че се сбогува със своя съквартирант.
Бъч се събуди като в някакъв водовъртеж. Вихрушка. Месомелачка.
В тялото му бушуваше буря и изопваше мускулите му. Освен това пиеше нещо. Нещо толкова вкусно, че му се плачеше... нещо гъсто и прекрасно се стичаше по езика му, уханно вино. Докато преглъщаше отново и отново, си спомни, че и преди бе опитвал нещо подобно. Не от същата реколта, но...