Споделена любов
- Автор: Уорд Дж. Р.
- Серия: Братството на черния кинжал #4
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Переводчик: Вера Паунова
- Жанр: Любовно-фантастические романы
Электронная книга - «Споделена любов». Краткое содержание книги:
В сенките на нощта в Колдуел, Ню Йорк, бушува ожесточена и смъртоносна война. Последните вампири са безмилостно преследвани и избивани от Обществото на лесърите — организация на лишени от души ловци, които не се спират пред нищо, за да унищожат враговете си. Шестима изключителни воини, най-добрите бойци на вампирите, обединени в Братството на черния кинжал, имат за задача да спасят расата си от гибел.
Бъч О’Нийл е боец по природа. Бивш полицай, той е единственият човек, който някога е бил допуснат до вътрешния кръг на Братството на черния кинжал. Но той иска да проникне още по-дълбоко в света на вампирите и да се включи във войната с лесърите. Бъч няма нищо за губене. Сърцето му принадлежи на жена-вампир, аристократична красавица, недостижима за него. Но ако не може да притежава Мариса, поне може да се бие рамо до рамо с братята…
Докато рискува живота си, за да спаси цивилен вампир от лесърите, Бъч попада в плен. Захвърлен да умре, той е открит като по чудо от братята…
Мариса дава всичко от себе си, за да върне Бъч към живота. Но дори нейната любов може би не е достатъчна, за да го спаси…
Внезапно тялото му се загърчи в конвулсии.
-С-с-студено ми е.
Ви кимна.
-Знам. Бет, би ли усилила отоплението още малко? Бъч погледна безпомощно към Мариса.
-С-с-студено ми е.
Молитвата й замря.
-Усещаш ли ръката ми върху рамото си? - попита тя и Бъч кимна. - Усещаш ли колко е топла? Добре... представи си как тази топлина се разлива по цялото ти тяло. Представи си, че те държа в обятията си. Тялото ти се притиска до моето тяло, а то се притиска до твоето.
Бъч се усмихна. Това му харесваше.
Ала изведнъж клепачите му потрепнаха и лицето й замъж-дука пред очите му, сякаш гледаше филм и прожекторът се бе развалил.
-Студено е... усилете... отоплението.
Кожата му беше настръхнала. Стомахът му тежеше така, сякаш беше пълен с олово. Сърцето му не биеше, а едва-едва потрепваше в гърдите му.
-Студено...
Зъбите му тракаха оглушително, после всичко утихна и той вече не чуваше нищо. -Обичам... те.
Мариса гледаше как алената локва от кръвта на Бъч става все по-голяма и по-голяма, докато накрая тя стоеше в нея. О, Господи... по лицето му не беше останала и следа от руменина, кожата му беше восъчнобяла и той като че ли не дишаше.
Ви пристъпи напред със стетоскоп в ръце и го долепи до гърдите на Бъч.
-На ръба е. Бет, ела тук. Имам нужда от теб. Тя се приближи и Ви й подаде стетоскопа.
-Искам да слушаш внимателно и да ми кажеш, когато в продължение на десет секунди не чуеш нищо - каза той и посочи часовника на стената. - Използвай секундната стрелка. Мариса, нещо против да го хванеш за глезените? Рот ще ми трябва за друго.
Мариса се поколеба и Ви поклати глава.
-Някой трябва да го задържи върху масата, а Рот и аз ще си имаме друга работа. Така пак ще си с него, можеш да му говориш и оттам.
Мариса се приведе, целуна Бъч по устните, прошепна му, че го обича, и отиде да смени Рот, заемайки се със задачата да не допусне тялото на Бъч да се хързулне от масата на пода.
-Бъч? - каза тя и докосна студената му кожа. - Тук съм, на-лум. Усещаш ли ме? До теб съм.
Тя продължи да му говори успокояващо, макар да се боеше до смърт от онова, което предстоеше. Страхът й изобщо не се уталожи, когато Вишъс застана над количката до масата.
-Готов ли си, Рот? - попита той.
-Къде искаш да застана?
-Ето тук, до гърдите му.
С тези думи Вишъс взе дълъг, тънък стерилен пакет и го отвори. Иглата, която извади отвътре, беше дълга поне петнайсет сантиметра и дебела колкото химикалка.
-Как е пулсът му, Бет?
-Все по-бавен. И много слаб.
-Мариса? Ще те помоля да пазиш тишина, за да може Бет да чува по-добре, става ли?
Мариса начаса затвори уста и започна да се моли наум.
Минутите течаха, а те все така стояха около Бъч като жива картина. Единственото, което се движеше, беше кръвта, която капеше от китките му и се стичаше в канала с отвратителен клокочещ звук, от който на Мариса й идваше да закрещи.
-Все още бие - прошепна Бет.
-Ето как ще се развият нещата - каза Вишъс, местейки поглед между тях. - Когато Бет ми даде сигнал, ще изправя масата. Докато аз работя върху Рот, искам вие двете да затворите раните на китките му. Всяка секунда е от значение, така че трябва да го направите много бързо, ясно?
Бет и Мариса кимнаха.
-Отслабва - каза Бет, приковала тъмносините си очи в часовника. Едната й ръка се вдигна, за да намести слушалката на стетоскопа. - Отслабва...
Секундите се проточиха до безкрай, Мариса превключи на автопилот. Страхът и паниката бяха изместени от някаква сурова концентрация, дошла сякаш от нищото.
Бет се навъси и се приведе над Бъч, сякаш това щеше да помогне.
-Сега!
Ви незабавно изравни масата, а Мариса изтича до едната китка на Бъч в същия миг, в който Бет долепи устни до другата. Докато те двете затваряха раните му, Вишъс заби дебелата игла в сгъвката на ръката на Рот.
-Отдръпнете се! - рязко нареди Вишъс, когато извади иглата от вената на краля.
Стиснал спринцовката в юмрук, той се наведе над Бъч, забързано напипа правилното място и с все сила заби иглата в сърцето му.
Мариса политна назад, когато видя буталото да се спуска надолу, но някой я улови. Рот.
Ви извади спринцовката и я хвърли на масата, после грабна дефибрилатора, който започна да се зарежда с жужене.
-Пазете се! - извика той и долепи електродите до гърдите на Бъч.
Тялото на Бъч подскочи и Ви докосна вената на врата му.
-Пазете се! - извика той и отново допря дефибрилатора до гърдите му.