Споделена любов
- Автор: Уорд Дж. Р.
- Серия: Братството на черния кинжал #4
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Переводчик: Вера Паунова
- Жанр: Любовно-фантастические романы
Электронная книга - «Споделена любов». Краткое содержание книги:
В сенките на нощта в Колдуел, Ню Йорк, бушува ожесточена и смъртоносна война. Последните вампири са безмилостно преследвани и избивани от Обществото на лесърите — организация на лишени от души ловци, които не се спират пред нищо, за да унищожат враговете си. Шестима изключителни воини, най-добрите бойци на вампирите, обединени в Братството на черния кинжал, имат за задача да спасят расата си от гибел.
Бъч О’Нийл е боец по природа. Бивш полицай, той е единственият човек, който някога е бил допуснат до вътрешния кръг на Братството на черния кинжал. Но той иска да проникне още по-дълбоко в света на вампирите и да се включи във войната с лесърите. Бъч няма нищо за губене. Сърцето му принадлежи на жена-вампир, аристократична красавица, недостижима за него. Но ако не може да притежава Мариса, поне може да се бие рамо до рамо с братята…
Докато рискува живота си, за да спаси цивилен вампир от лесърите, Бъч попада в плен. Захвърлен да умре, той е открит като по чудо от братята…
Мариса дава всичко от себе си, за да върне Бъч към живота. Но дори нейната любов може би не е достатъчна, за да го спаси…
-Толкова малко ли ги е грижа хората за собствената им плът и кръв?
-Двамата с него нямаме нищо общо, това е всичко.
-Значи кръвната връзка не означава почти нищо за теб, така ли? Не, помисли си Бъч и погледна към Рот. Кръвните връзки бяха всичко.
Той отново погледна към Скрайб Върджин.
-Знаете ли какво облекчение изпитах...
Мариса ахна, а Ви пристъпи напред, запуши устата му с облечената си в ръкавица ръка и прошепна в ухото му:
- Да не искаш да бъдеш изпържен като яйце, приятелю! Никакви въпроси...
- Дръпни се, боецо - изплющя гласът на Скрайб Върджин. -Искам да чуя какво има да каже.
- Внимавай - каза Ви на Бъч и свали ръка от устата му.
- Съжалявам за въпросите - обърна се Бъч към черната фигура. - Просто... наистина се зарадвах, когато узнах какво тече във вените ми. И честно казано, даже и да загина днес, благодарен съм, че най-сетне знам кой съм.
Той улови ръката на Мариса и добави:
-И кого обичам. Ако всички години, през които бродех изгубен, е трябвало да ме доведат до този момент, значи дните ми на този свят не са били пропилени.
Последва дълго мълчание. Най-сетне Скрайб Върджин каза:
-Съжаляваш ли, че се отказваш от човешкото си семейство?
-Не. Истинското ми семейство е тук, в тази стая и в този дом. От какво друго се нуждая?
Тихите проклятия, разнесли се в стаята, му подсказаха, че отново е задал въпрос.
-Ъ-ъ-ъ... съжалявам - добави той.
Изпод черните одежди се разнесе тих женствен смях.
-Безстрашен си, човеко.
-Или просто глупав - отвърна Бъч и потърка лицето си, а челюстта на Рот направо увисна. - Знаете ли, наистина се опитвам. Честна дума. Да се държа почтително, имам предвид.
Дай ми ръката си, човеко.
Бъч протегна лявата си ръка, тази, която бе свободна.
-Нагоре с дланта - излая Рот и Бъч побърза да я обърне.
-Кажи ми, човеко, ако те помоля за ръката, с която държиш своята жена, ще ми я дадеш ли?
-Да. Просто ще я хвана с другата.
Скрайб Върджин отново се изсмя тихичко и той подхвърли:
-Знаете ли, че смехът ви звучи като чуруликане на птички. Приятно е.
От лявата му страна Вишъс зарови лице в ръцете си. Последва ново мълчание. Най-сетне Бъч си пое дълбоко дъх:
-Май и това не ми е позволено да казвам. Скрайб Върджин бавно повдигна черния си воал.
Исусе Христе... при вида на онова, което се разкри пред очите му, Бъч още по-здраво стисна ръката на Мариса.
-Вие сте истински ангел - прошепна той. Съвършените устни се извиха в усмивка.
-Не. Аз съм Аз.
-Красива сте.
-Знам - каза Скрайб Върджин, после гласът й отново стана заповеднически. - Дай ми дясната си ръка, Бъч 0'Нийл, потомък на Рот, син на Рот.
Бъч пусна Мариса, улови я с лявата си ръка, а дясната протегна напред. Когато Скрайб Върджин го докосна, той потръпна. Въпреки че костите му останаха невредими, в допира й имаше невероятно могъщество. Стига да поискаше, можеше да го превърне на пух и прах.
Тя се обърна към Мариса.
-Подай ми ръката си, дете мое.
В мига, в който Мариса се подчини, Бъч усети как в тялото му нахлува гореща струя. За миг реши, че климатикът най-сетне е заработил както трябва, но после осъзна, че топлината се излъчва от тялото му.
-Да. Вие сте прекрасна двойка - оповести Скрайб Върджин. - Имате разрешението ми да се обвържете до края на времето, което ви е отредено заедно.
Тя пусна ръцете им и се обърна към Рот:
-Представянето им пред мен приключи. Ако човекът оцелее, ти ще довършиш церемонията веднага щом той се възстанови достатъчно.
Кралят сведе почтително глава.
-Така да бъде.
Скрайб Върджин се обърна към Бъч.
-Сега ще видим колко си силен.
-Почакайте - каза Бъч, мислейки си за глимера. - Мариса вече е обвързана, нали? Искам да кажа, че дори ако умра, тя ще е имала партньор, нали така?
-Играе си с огъня - промърмори Ви под носа си. - Играе си с шибания огън.
Скрайб Върджин изглеждаше направо изумена.
- Би трябвало да те убия още сега.
- Съжалявам, но това е важно. Не искам Мариса да стане жертва на задължителната изолация. Искам тя да бъде моята вдовица, за да не се тревожи, че някой друг ще направлява живота й вместо нея.
- Човеко, ти си потресаващо арогантен - изплющя гласът на Скрайб Върджин. - И изобщо не се покайваш за това, нали?
- Не се опитвам да бъда груб, кълна се. Просто трябва да знам, че тя ще е в безопасност.
- Познал ли си тялото й? Бил ли си с нея като мъж?
- Да - отвърна Бъч и когато Мариса порозовя от смущение, той я притисна до себе си. - Беше... беше с любов.