Споделена любов
- Автор: Уорд Дж. Р.
- Серия: Братството на черния кинжал #4
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Переводчик: Вера Паунова
- Жанр: Любовно-фантастические романы
Электронная книга - «Споделена любов». Краткое содержание книги:
В сенките на нощта в Колдуел, Ню Йорк, бушува ожесточена и смъртоносна война. Последните вампири са безмилостно преследвани и избивани от Обществото на лесърите — организация на лишени от души ловци, които не се спират пред нищо, за да унищожат враговете си. Шестима изключителни воини, най-добрите бойци на вампирите, обединени в Братството на черния кинжал, имат за задача да спасят расата си от гибел.
Бъч О’Нийл е боец по природа. Бивш полицай, той е единственият човек, който някога е бил допуснат до вътрешния кръг на Братството на черния кинжал. Но той иска да проникне още по-дълбоко в света на вампирите и да се включи във войната с лесърите. Бъч няма нищо за губене. Сърцето му принадлежи на жена-вампир, аристократична красавица, недостижима за него. Но ако не може да притежава Мариса, поне може да се бие рамо до рамо с братята…
Докато рискува живота си, за да спаси цивилен вампир от лесърите, Бъч попада в плен. Захвърлен да умре, той е открит като по чудо от братята…
Мариса дава всичко от себе си, за да върне Бъч към живота. Но дори нейната любов може би не е достатъчна, за да го спаси…
Заля го вълна от болка, като че ли покров от гвоздеи се обви около тялото му и го проряза до мозъка на костите. Бъч изохка под яростната атака, зрението му ту изчезваше, ту се възвръщаше.
-Мамка му. Умирам...
Внезапно лицето на Ви изникна пред него. Копелето се усмихваше. .. хилеше се като някакъв огромен чешърски котарак.
-Това е преобразяването, приятелю. Сега вече се превръщаш в един от нас.
-Какво, по...
Така и не можа да довърши. Изпепеляваща агония измести всичко друго и той се затвори дълбоко в себе си, потъвайки в бездната на всепоглъщащото мъчение. То ставаше все по-силно и по-силно и много скоро Бъч вече се молеше да изгуби съзнание. Но така би било прекалено лесно.
След сто и петдесет светлинни години нечовешко страдание, пращенето най-сетне започна - първи изпукаха костите на бедрата му и той изрева. Миг по-късно същото се случи с ръцете му. После - с раменете. Гръбначния му стълб... прасците... дланите... стъпалата... Черепът му се пръскаше, челюстите го боляха. Той се претърколи... изплю два зъба...
През урагана на промяната Мариса бе неотклонно до него и му говореше. Той се вкопчи като удавник в гласа й, в образа й, в мисълта за нея и тя се превърна в единственото непоклатимо нещо в неговия свят на неописуемо мъчение.
В ДРУГИЯ КРАЙ НА ГРАДА, В ЕДНА ВЕЛИКОЛЕПНА УСАМОТЕНА къща, Джон допи първата си бира. После още една. И още една. Изненада се, че стомахът му ги понесе, но това бе факт -беше ги изпил с лекота и се чувстваше отлично.
Блейлок и Куин седяха пред плазмения телевизор и играеха „зКШегг", нашумялата напоследък видео игра. Колкото и да беше странно, Джон бе победил и двамата, така че сега те играеха за второто място.
Джон се изтегна върху меката завивка на Блейлок и надигна бутилката с бира. Тя обаче беше празна и той погледна към часовника. Фриц щеше да дойде да го вземе само след двайсет минути, което беше проблем, защото здравата се беше наквасил. Беше приятно.
Блейлок се разсмя и престорено залитна на една страна.
-Не мога да повярвам, че ме победи, копеле. Куин взе бирата си и лекичко го чукна по крака.
-Съжалявам, здравеняко, ама никакъв те няма.
Джон подпря глава на едната си ръка, наслаждавайки се на приятната отмалялост, която го бе обзела. От толкова отдавна постоянно беше ядосан, че сякаш бе забравил какво е да се отпуснеш.
Блей го погледна и се усмихна.
-Разбира се, истинският майстор е нашият мълчалив приятел. Нали знаеш, че те мразя?
Джон се усмихна и му показа среден пръст. Двамата на пода се разсмяха и в същия миг се разнесе звън на блекбери. Куин отговори и след няколко „аха" затвори.
-Мамка му... Известно време Леш няма да идва. Изглежда, че ти - при тези думи той погледна към Джон - здравата си го уплашил.
-Това копеле винаги е било задник - каза Блей.
-Абсолютно.
Тримата помълчаха известно време, заслушани в „Гаден" на Ту Шорт2. После на лицето на Куин се изписа напрегнато изражение. Очите му, едното синьо, а другото зелено, се присвиха.
-Е, Блей... какво е усещането? Блей погледна към тавана.
-Да изгубя от теб ли? Не особено приятно, много ти благодаря.
-Знаеш, че нямах това предвид.
Блей изруга, посегна към малкия хладилник, взе си нова бира и я отвори. Вече беше изпил седем и все още изглеждаше напълно трезвен. Разбира се, беше погълнал и четири хамбургера, две големи порции пържени картофи, шоколадов шейк и два черешови пая. Както и един пакет чипс.
Блей? Хайде де... какво стана? Блейлок отпи голяма глътка бира.
-Нищо.
-Майната ти.
-Добре де - отстъпи той и отпи още една глътка. - Аз... ъ-ъ-ъ, искаше ми се да умра. Бях убеден, че ще умра. А после... такова... -•- той се прокашля и след малко продължи:
- Аз... ъ-ъ-ъ... пих от вената й. А след това стана още по-лошо. Много по-лошо.
-Чия беше вената?
-На Джасим.
-Леле. Тя е адски секси.
-Все тая.
Блей се излегна на една страна, взе някакъв пуловер и го метна върху бедрата си. Сякаш там имаше нещо, което трябваше да бъде скрито.
Куин проследи движението му. Джон - също.
-Спа ли с нея, Блей?
-Не! Вярвай ми, когато се преобразяваш, сексът е последното, за което си мислиш.
-Но аз съм чувал, че след това...
-Не, не го направихме.
-0'кей, твоя си работа - каза Куин, макар да бе очевидно, че според него приятелят му трябва да беше изперкал. - Ами преобразяването? Какво е усещането?
-Аз... сякаш се разпаднах на парчета, а после отново станах цял - Блей отпи поредната голяма глътка. - Това е.