Споделена любов
- Автор: Уорд Дж. Р.
- Серия: Братството на черния кинжал #4
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Переводчик: Вера Паунова
- Жанр: Любовно-фантастические романы
Электронная книга - «Споделена любов». Краткое содержание книги:
В сенките на нощта в Колдуел, Ню Йорк, бушува ожесточена и смъртоносна война. Последните вампири са безмилостно преследвани и избивани от Обществото на лесърите — организация на лишени от души ловци, които не се спират пред нищо, за да унищожат враговете си. Шестима изключителни воини, най-добрите бойци на вампирите, обединени в Братството на черния кинжал, имат за задача да спасят расата си от гибел.
Бъч О’Нийл е боец по природа. Бивш полицай, той е единственият човек, който някога е бил допуснат до вътрешния кръг на Братството на черния кинжал. Но той иска да проникне още по-дълбоко в света на вампирите и да се включи във войната с лесърите. Бъч няма нищо за губене. Сърцето му принадлежи на жена-вампир, аристократична красавица, недостижима за него. Но ако не може да притежава Мариса, поне може да се бие рамо до рамо с братята…
Докато рискува живота си, за да спаси цивилен вампир от лесърите, Бъч попада в плен. Захвърлен да умре, той е открит като по чудо от братята…
Мариса дава всичко от себе си, за да върне Бъч към живота. Но дори нейната любов може би не е достатъчна, за да го спаси…
Мариса се отпусна немощно в ръцете на Рот, когато Вишъс захвърли електродите върху масата, запуши носа на Бъч с пръсти и духна два пъти в устата му, а после започна сърдечен масаж. Докато го правеше, от устните му се откъсна ръмжене, а вампирските му зъби се оголиха, сякаш беше сърдит на Бъч, чиято кожа беше започнала да придобива сивкав оттенък.
-... три... четири... пет...
Докато Ви продължаваше да брои, Мариса се отскубна от ръцете на Рот.
-Бъч... Бъч... не си отивай... остани при нас. Остани при мен. -... девет... десет.
Ви отново вдиша два пъти в устата на Бъч и допря ръка до шията му.
-Моля те, Бъч - умоляваше го Мариса. Ви взе стетоскопа и се заслуша.
Нищо. По дяволите!
ДВЕ МИНУТИ ПО-КЪСНО ВИШЪС ПРЕКРАТИ ОПИТИТЕ ЗА реанимация и Мариса го сграбчи за рамото:
-Не можеш да се откажеш!
-Не се отказвам. Дай ми ръката си. Мариса се подчини и Ви поряза китката й.
-Сложи я върху устата му. Веднага.
Тя изтича до главата на Бъч, разтвори устните и зъбите му и сложи китката си върху устата му, докато Ви отново се залови със сърдечния масаж. Мариса затаи дъх, молейки се Бъч да започне да пие, надявайки се, че част от нея се влива в него и му помага да оцелее.
-Но не... той беше мъртъв... Бъч беше мъртъв... Бъч беше мъртъв...
Някой стенеше. Тя. Да, звукът идваше от нейните гърди.
Вишъс спря за миг и докосна шията на Бъч. После грабна стетоскопа, но преди да успее да го допре до гърдите му, Мариса видя как те се повдигат. Или пък не?
-Бъч? - повика го тя.
-Чувам нещо - обади се Вишъс и премести слушалката малко встрани. - Да... Чувам нещо...
Гърдите на Бъч се развгириха, когато той си пое въздух през носа, после устата му, допряна до китката на Мариса, се раздвижи. Мариса намести ръката си, така че да му е по-удобно. -Бъч?
Гърдите му отново се надигнаха и устата му се отдръпна от вената й, когато дробовете му се изпълниха с въздух. Последва пауза, после ново вдишване. Още по-дълбоко...
-Бъч? Чуваш ли...
Очите на Бъч се отвориха и Мариса усети как се вледенява.
В този поглед нямаше и следа от мъжа, когото тя обичаше. Нямаше нищо, само свиреп гняв.
Бъч изрева и сграбчи ръката й толкова силно, че тя изохка. Нямаше как да избяга, когато той впи устни в китката й и жадно засмука. Тялото му се загърни върху масата, докато той хапеше ръката й и пиеше на големи, ненаситни глътки, в широко отворените му очи гореше животински блясък.
През вълните на болката Мариса почувства как я обзема безграничен, всепоглъщащ страх.
„Кажи ми, че все още си тук", мислеше си тя. „Кажи ми, че все още си при нас... "
Много скоро започна да й прималява.
-Пие прекалено много - обади се Вишъс напрегнато. Преди да успее да отговори, Мариса усети как някаква тежкамиризма изпълва ноздрите й... миризма на обвързване. Миризмата на Рот. Само че на какво се дължеше това неочаквано желание да маркира територията си тук и сега?
Мариса се олюля и силните пръсти на Вишъс я уловиха над лакътя.
-Достатъчно, Мариса.
Но Бъч беше обезумял от глад... -Не! Не...
-Нека аз продължа.
Мариса погледна към Бет... а после към Рот, който стоеше до своята лийлан с разкривено лице и напрегнато, готово за битка тяло.
-Мариса? Имаш ли нещо против да го нахраня? - попита Бет и Мариса я погледна.
Господи, това бяха съвсем същите думи, които бяха изречени миналия юли... когато Рот беше на крачка от смъртта и се нуждаеше от кръвта на Мариса.
-Ще ми позволиш ли, Мариса?
Тя кимна сковано и Рот заръмжа, оголвайки вампирските си зъби, които изведнъж бяха станали дълги като ками.
По дяволите, положението ставаше опасно. Напълно обвързаните мъжки вампири не деляха своите жени. Никога. Всъщност те бяха готови да се бият до смърт, за да не допуснат друг мъж близо до своите жени, когато ставаше въпрос за хранене.
Бет вдигна поглед към своя хелрен, но преди да каже каквото и да било, Рот изръмжа:
-Ви, докарай си задника тук, за да ме обуздаваш.
Вишъс се приближи, като си мислеше, че му се щеше и Рейдж да е тук.
По дяволите... това беше отвратителна идея. Един напълно обвързан мъжки вампир беше на път да гледа как друг пие от неговата шелан. Мамка му, когато Скрайб Върджин ги бе посъветвала да повикат Бет, Вишъс си помисли, че е поради някакви обредни причини, а не за да им послужи като още една вена. Но имаха ли друг избор? Бъч щеше да изпие Мариса до последната капчица и пак щеше да остане жаден, а в къщата нямаше друга жена, която да използват - Мери не беше вампир, а Бела беше бременна.