Споделена любов
- Автор: Уорд Дж. Р.
- Серия: Братството на черния кинжал #4
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Переводчик: Вера Паунова
- Жанр: Любовно-фантастические романы
Электронная книга - «Споделена любов». Краткое содержание книги:
В сенките на нощта в Колдуел, Ню Йорк, бушува ожесточена и смъртоносна война. Последните вампири са безмилостно преследвани и избивани от Обществото на лесърите — организация на лишени от души ловци, които не се спират пред нищо, за да унищожат враговете си. Шестима изключителни воини, най-добрите бойци на вампирите, обединени в Братството на черния кинжал, имат за задача да спасят расата си от гибел.
Бъч О’Нийл е боец по природа. Бивш полицай, той е единственият човек, който някога е бил допуснат до вътрешния кръг на Братството на черния кинжал. Но той иска да проникне още по-дълбоко в света на вампирите и да се включи във войната с лесърите. Бъч няма нищо за губене. Сърцето му принадлежи на жена-вампир, аристократична красавица, недостижима за него. Но ако не може да притежава Мариса, поне може да се бие рамо до рамо с братята…
Докато рискува живота си, за да спаси цивилен вампир от лесърите, Бъч попада в плен. Захвърлен да умре, той е открит като по чудо от братята…
Мариса дава всичко от себе си, за да върне Бъч към живота. Но дори нейната любов може би не е достатъчна, за да го спаси…
И той прошепна нещо в ухото на Мариса. Скрайб Върджин изглеждаше трогната и когато проговори, гласът й беше почти ласкав:
-Тогава ще стане така, както поиска - тя ще бъде твоя вдовица и никой закон, касаещ необвързаните жени, няма да се отнася до нея.
Бъч въздъхна облекчено и помилва Мариса по гърба.
- Слава Богу.
- Знаеш ли, човеко, ако си оправиш обноските, двамата може и да се спогодим.
- Ако обещая да се постарая, ще ми помогнете ли да преживея онова, което ми предстои?
Скрайб Върджин отметна глава назад и се разсмя с глас.
-Не, няма да ти помогна. Но искрено ти желая най-доброто. При тези думи тя хвърли смразяващ поглед на Рот, който поклащаше глава, широко усмихнат.
-Но не си мислете, че ще търпя подобни волности от останалите, които търсят помощта ми.
Усмивката на Рот начаса се стопи.
- И аз, и моите братя прекрасно знаем как подобава да се държим - увери я той.
- Чудесно.
Воалът на Скрайб Върджин отново се спусна върху лицето й, въпреки че тя дори не го докосна. Миг преди черната тъкан да я скрие от очите им, тя каза:
-Ще направите добре, ако доведете кралицата, преди да сте започнали.
И с тези думи тя изчезна.
Вишъс подсвирна и избърса челото си с ръка.
-Бъч, човече, страхотен късмет извади, че тя те хареса. Рот извади мобилния си телефон и започна да набира.
-Мамка му, мислех, че ще те изгубим, преди да сме започнали... Бет? Здравей, лийлан, можеш ли да дойдеш в тренировъчната зала?
Вишъс се залови да подрежда най-различни инструменти в стерилни опаковки върху една табличка на колела, а Бъч легна върху масата и погледна към Мариса.
-Ако нещата се объркат, ще те чакам в Небитието. Каза го не толкова защото го вярваше, а за да я окуражи.
Тя се наведе и го целуна. Остана така, долепила буза до неговата, докато Ви не се прокашля тихичко. Мариса отстъпи назад и започна да шепти нещо на Древния език, едва доловим поток от отчаяни думи, молитва, която бе по-скоро въздишка, отколкото глас.
Ви докара инструментите до носилката и застана откъм краката на Бъч. В ръката си държеше нещо, но така, че да не се вижда какво е. Разнесе се металическо дрънчене, долният край на масата се повдигна и Бъч усети как кръвта се стича в главата му.
-Готов ли си? - попита го Ви. Бъч погледна към Мариса.
-Изведнъж взе да ми се струва, че всичко се случва твърде бързо.
Вратата се отвори и в стаята влезе Бет. Тя поздрави тихичко и отиде при Рот, който обви ръце около кръста й и я притисна до себе си.
Бъч отново погледна към Мариса, която сега редеше молитвата си толкова бързо, че думите се сливаха.
-Обичам те - каза той, после се обърна към Ви:
- Давай.
Вишъс вдигна ръка. В нея имаше скалпел и с едно мълниеносно движение острието се вряза дълбоко в китката на Бъч. Два пъти. Алена кръв бликна от раните и Бъч усети, че му прилошава, докато я гледа как се стича по ръката му.
Миг по-късно същите два разреза зейнаха и върху другата му китка.
-Исусе...
Сърцето му заби учестено и кръвта потече още по-силно. Страхът, който го сграбчи, беше толкова вцепеняващ, че трябваше да отвори уста, за да си поеме дъх.
Някъде от много далече чу гласове, но не можа да различи какво казват. Очертанията на стаята започнаха да се размиват. Докато реалността се разкривяваше и гънеше около него, той прикова поглед върху Мариса, върху русата й коса и бледоси-ните очи.
Опита се да потисне паниката си, за да не я уплаши.
-Всичко е наред - каза той. - Всичко е наред... добре съм... Някой го сграбчи за глезените и той подскочи стреснато, но се оказа, че е просто Рот, който го задържа, докато Ви още повече наклони масата, така че кръвта му започна да тече още по-силно. След това Вишъс се приближи и внимателно свали ръцете му, така че да висят от двете страни на масата. По-близо до канала.
-Ви? - каза Бъч. - Няма да ме оставиш, нали?
-Никога - увери го Ви и отметна един кичур от косата му с нежност, която изглеждаше почти неуместна, идваща от друг мъж.
Изведнъж всичко стана страшно. Тласкан от инстинкт за самосъхранение, Бъч опита да се съпротивлява, но Ви го улови за раменете и го притисна към носилката.
-Полека, ченге. Ние сме до теб. Опитай се да се отпуснеш...
Времето се проточи. Времето... Господи, времето не спираше, нали така? Останалите му говореха нещо, но той чуваше единствено накъсания глас на Мариса, макар да не разбираше нито дума от молитвата й.
Бъч повдигна глава и погледна надолу, но не можа да види китките си и да провери какво...