Споделена любов
- Автор: Уорд Дж. Р.
- Серия: Братството на черния кинжал #4
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Переводчик: Вера Паунова
- Жанр: Любовно-фантастические романы
Электронная книга - «Споделена любов». Краткое содержание книги:
В сенките на нощта в Колдуел, Ню Йорк, бушува ожесточена и смъртоносна война. Последните вампири са безмилостно преследвани и избивани от Обществото на лесърите — организация на лишени от души ловци, които не се спират пред нищо, за да унищожат враговете си. Шестима изключителни воини, най-добрите бойци на вампирите, обединени в Братството на черния кинжал, имат за задача да спасят расата си от гибел.
Бъч О’Нийл е боец по природа. Бивш полицай, той е единственият човек, който някога е бил допуснат до вътрешния кръг на Братството на черния кинжал. Но той иска да проникне още по-дълбоко в света на вампирите и да се включи във войната с лесърите. Бъч няма нищо за губене. Сърцето му принадлежи на жена-вампир, аристократична красавица, недостижима за него. Но ако не може да притежава Мариса, поне може да се бие рамо до рамо с братята…
Докато рискува живота си, за да спаси цивилен вампир от лесърите, Бъч попада в плен. Захвърлен да умре, той е открит като по чудо от братята…
Мариса дава всичко от себе си, за да върне Бъч към живота. Но дори нейната любов може би не е достатъчна, за да го спаси…
Прекалено замаян, за да говори, Бъч потрепери и Мариса побърза да донесе едно одеяло и да го завие. Когато пухкавата материя докосна тялото му, той потръпна, сякаш дори този мек допир му причиняваше болка, но после прошепна беззвучно „Обичам те" и потъна в сън.
Мариса внезапно се почувства по-уморена от когато и да било в живота си.
-Да хапнем нещо - каза Вишъс, който току-що бе измил и последните следи от кръвта на Бъч с един маркуч.
-Не искам да го оставям сам.
-Знам. Помолих Фриц да ни донесе храна и той я сложи пред вратата.
Мариса го последва в стаята с оборудването и като се настаниха на две от вградените в стената пейки, те се заловиха с приготвената от Фриц храна, заобиколени от тренировъчни кинжали, мечове и пистолети. Сандвичите си ги биваше, също както и ябълковият сок и овесените курабийки.
След известно време Ви запали една от ръчно свитите си цигари и се облегна назад.
-Той ще се оправи.
-Не мога да си обясня как оцеля - отвърна Мариса.
-При мен беше съвсем същото.
Мариса, която тъкмо започваше втория си сандвич с шунка, спря с ръка във въздуха.
-Наистина ли?
-Дори по-тежко. Преди преобразяването си бях по-дребен от него.
-Но иначе си е същият, нали?
-Аха, все още си е нашето момче.
След като довърши сандвича, Мариса вдигна краката си на пейката и се облегна на стената.
-Благодаря ти.
-За какво?
-Задето затвори раната ми.
Тя протегна ръка и Вишъс извърна диамантените си очи.
-Няма защо.
В последвалата тишина клепачите на Мариса започнаха да натежават и тя трябваше да тръсне глава, за да се разсъни.
-Почини си - промълви Вишъс. - Аз ще го наблюдавам и ще те повикам веднага щом се събуди. Хайде, поспи малко.
Мариса се излегна на пейката и се сви на една страна. Не очакваше да заспи, но въпреки това затвори очи.
-Вдигни глава - чу да казва Вишъс и когато се подчини, той пъхна една навита на руло кърпа под ухото й. - Така е по-добре за врата ти.
-Много си мил.
-Майтапиш ли се? Ченгето здравата ще ми срита задника, ако разбере, че съм допуснал да ти е неудобно.
За миг Мариса беше готова да се закълне, че Ви я помилва по косата, после обаче реши, че си е въобразила.
-Ами ти? - меко попита тя, когато той се настани на другата пейка.
Трябва да беше не по-малко изморен от нея.
-Не се тревожи за мен - отвърна Ви с лека усмивка. - Спи. И колкото и да бе странно, тя наистина заспа.
* * *
Ви погледа как Мариса се унася в сън, после изви глава на една страна и надникна в стаята за първа помощ. От мястото си виждаше само едрите стъпала на Бъч. Сега той наистина бе един от тях. Стопроцентов воин вампир, който трябва да беше висок близо два метра. Във вените му определено имаше от кръвта на Рот и Ви се зачуди дали някога ще разберат откъде се е взела.
Вратата на стаята с оборудването се отвори и Зи прекрачи прага, следван плътно от Фюри.
-Какво стана? - попитаха двамата в един глас.
-Ш-ш-шт - прошепна Ви и кимна към Мариса. - Вижте сами. Ето там е.
Близнаците се приближиха до вратата.
-Мили Боже! - ахна Фюри.
-Не е от дребните - промърмори Зи, после подуши въздуха. - Въобразявам ли си, или това е мирисът на обвързването на Рот?
Ви се изправи.
-Да идем в тренировъчната зала. Не искам да ги събудим. Тримата излязоха навън и Ви притвори вратата зад тях.
-Е, къде е Рот? - попита Фюри, когато се настаниха върху сините постелки. - Мислех, че държи да присъства.
-Зает е. И още как.
Зи се загледа в притворената врата.
-Ченгето е грамадно, Ви. Направо огромно.
-Знам.
Ви се излегна на пода и всмукна от цигарата си, а после бавно издиша дима, като отказваше да ги погледне.
-Ви, той е наистина грамаден.
-Да не говорим за това. Още е твърде рано да разберем какъв ще бъде.
Зи потърка късо подстриганата си коса.
-Просто казвам. Той...
-Знам.
-А и във вените му тече кръвта на Рот.
-Знам. Обаче още е рано, Зи. Прекалено рано. Освен това майка му не е една от Избраниците.
В жълтите очи на Зи се появи раздразнение.
-Адски тъпо правило, мен ако питаш.
БЪЧ СЕ СЪБУДИ ВЪРХУ НОСИЛКАТА, ДИШАЙКИ ДЪЛБОКО. УСЕ-щаше... усещаше някаква миризма. Нещо, което му доставяше неизразима наслада. Нещо, което караше тялото му да забръмчи от могъщата енергия, която протичаше в него. „Моя", обади се някакъв глас в главата му.