Споделена любов
- Автор: Уорд Дж. Р.
- Серия: Братството на черния кинжал #4
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Переводчик: Вера Паунова
- Жанр: Любовно-фантастические романы
Электронная книга - «Споделена любов». Краткое содержание книги:
В сенките на нощта в Колдуел, Ню Йорк, бушува ожесточена и смъртоносна война. Последните вампири са безмилостно преследвани и избивани от Обществото на лесърите — организация на лишени от души ловци, които не се спират пред нищо, за да унищожат враговете си. Шестима изключителни воини, най-добрите бойци на вампирите, обединени в Братството на черния кинжал, имат за задача да спасят расата си от гибел.
Бъч О’Нийл е боец по природа. Бивш полицай, той е единственият човек, който някога е бил допуснат до вътрешния кръг на Братството на черния кинжал. Но той иска да проникне още по-дълбоко в света на вампирите и да се включи във войната с лесърите. Бъч няма нищо за губене. Сърцето му принадлежи на жена-вампир, аристократична красавица, недостижима за него. Но ако не може да притежава Мариса, поне може да се бие рамо до рамо с братята…
Докато рискува живота си, за да спаси цивилен вампир от лесърите, Бъч попада в плен. Захвърлен да умре, той е открит като по чудо от братята…
Мариса дава всичко от себе си, за да върне Бъч към живота. Но дори нейната любов може би не е достатъчна, за да го спаси…
Куин напрегна мускулите на кльощавите си ръце, после ги сви в юмруци.
-Чувстваш ли се различен?
-Да. -Как?
-За Бога, Куин...
-Какво толкова имаш да криеш? Нали всички ще го преживеем. Така де... Джон, ти би искал да знаеш, нали?
Джон погледна към Блей и кимна, надявайки се двамата да продължат да говорят.
В последвалата тишина Блейлок опъна крака под новите сини дънки, с които беше обут, се виждаше как мускулите на яките му бедра ту се свиват, ту се разпускат.
-Е, как се чувстваш сега? - настоя Куин.
-Същият. Само... само дето съм много по-силен.
-Жестоко! - засмя се Куин. - Нямам търпение. Блейлок извърна очи.
-Честно казано, преобразяването не е нещо, което да очакваш с нетърпение.
Куин поклати глава.
-Адски грешиш - каза той и след кратка пауза изтърси: -Сега често ли ти става?
Блей почервеня като домат.
-Какво?
-Хайде де, не може да не си го очаквал. Е? Мълчанието се проточи и Куин опита отново:
-Ехо? Блей? Попитах те нещо. Казвай. Блей потърка лице.
-Ъ-ъ-ъ... да.
-Често ли?
-Аха.
-Ти правиш нещо по въпроса, нали? Искам да кажа, че нямаш друг избор, нали? Какво е усещането?
-Ти откачи ли? Няма...
-Кажи ни само веднъж и повече няма да те питаме. Честна дума. Нали, Джон?
Джон кимна бавно и изведнъж си даде сметка, че е затаил дъх. Беше сънувал еротични сънища, но не е като да му се е случило наистина. Или пък, като да чуе от първа ръка как е.
За съжаление, Блей явно беше решил да мълчи като риба.
-За Бога, Блей... кажи ни какво е. Моля те. През целия си живот съм чакал онова, което ти имаш. Няма кого другиго да попитам... така де, да не мислиш, че ще взема да говоря за това с баща ми? Хайде де, изплюй камъчето. Какво е усещането, когато свършиш?
Блей започна да си играе с етикета на бирата.
-Мощно. Такова е усещането. Мощен прилив, който постепенно се надига в теб и после... после изригваш и се понасяш.
Куин притвори очи.
Човече, искам го. Искам да бъда мъж. Господи, Джон си мечтаеше за съвсем същото. Блей пресуши бирата си и избърса уста.
-Разбира се, сега... сега ми се иска да го направя с някого. Куин се подсмихна.
-Какво ще кажеш за Джасим?
-Не. Не е мой тип. Достатъчно по този въпрос. Разговорът приключи.
Джон погледна часовника и като се примъкна към ръба ма леглото, надраска нещо в бележника си и им го показа.
-0'кей - каза Блей.
-Навит ли си утре пак да се съберем? - попита Куин. Джон кимна и се изправи, но се олюля и трябваше да се подпре на леглото, за да не падне.
Куин се разсмя.
-Я се виж, мой човек. Добре си се подредил.
Джон сви рамене и се съсредоточи върху това, да се добере до вратата. Тъкмо я отваряше, когато Блей го повика:
-Ей, Джон?
Той хвърли поглед през рамо и повдигна въпросително вежди.
-Откъде можем да научим езика на знаците?
Куин кимна и си отвори нова бира.
-Аха, откъде?
Джон примига. После написа в бележника си: Интернет. Търсете американски език на знаците.
-Добре. Ти ще ни помогнеш, нали? Джон кимна.
Блей и Куин се обърнаха към телевизора и започнаха нова игра. Джон затвори вратата след себе си и се усмихна, когато ги чу да се смеят. Миг по-късно усмивката му бе изместена от срам.
Тор и Уелси бяха мъртви, спомни си той. Нямаше право да... да се забавлява. Един истински мъж не бива да се отклонява от целта си, от враговете си само за да бъде с приятели.
Джон пое по коридора, разперил ръце, за да пази равновесие.
Проблемът беше, че адски му харесваше да е с тях. Открай време искаше да има приятели. Не много, просто няколко добри, верни приятели.
Такива, на които можеш да повериш дори живота си. Приятели, които са ти като братя.
Мариса не можеше да разбере как Бъч издържа на онова, което се случи с тялото му. Изглеждаше й невъзможно, но очевидно всички мъжки вампири, и най-вече воините, преминаваха през съвсем същото. А тъй като Бъч беше от рода на Рот, във вените му течеше от неговата гъста кръв.
Когато всичко свърши, часове по-късно, Бъч остана да лежи на масата в ледената стая, дишайки тежко. Кожата му беше придобила восъчен оттенък и бе облян в пот, сякаш беше пробягал дванайсет маратона. Краката му висяха от носилката, раменете му бяха поне два пъти по-широки, а боксерките бяха опънати до пръсване върху яките му бедра.
Лицето му обаче й вдъхваше спокойствие - макар и съразмерно с новото му тяло, чертите му си бяха останали непроменени. А когато клепачите му се повдигнаха и Мариса видя онези лешникови очи, които познаваше така добре, в тях бе отразена само неговата душа и нищо друго.