Электронная книга - «Огненият легион». Краткое содержание книги:
— Аз съм самото спокойствие — уверих Пазителя.
— Ти — да… — Мирон предпазливо погледна към моя чичо. — Виж, за него не съм толкова сигурен.
Столовата се оказа не просто голяма, а направо огромна. Най-невероятно изглеждаше ъгловият прозорец и огледалните стени, създаващи усещане за открито пространство. Очевидно това беше нещо като местна столова, но не беше време за хранене. Десетките кръгли маси с удобни дървени столове бяха празни и само в ъгъла на залата, до прозореца, стоеше слаб мъж в обикновени дрехи. Нищо необичайно: бежови панталони и бяла риза с малко непривична за мен кройка. Затова пък очите му изглеждаха наистина необичайно — твърде тесни, сякаш непрекъснато примижваше.
— Запознайте се, това е Чин Кхо — представи ни го Мирон, когато се приближихме до масата. — Той отговаря за нашия етаж.
— Здравейте — вежливо поздравих аз.
— Някъде съм те виждал — каза вместо приветствие Константин.
— Приветствам знаменитите представители на Дом Никерс — открито се усмихна Пазителят, игнорирайки репликата на чичо ми.
Седнахме на масата и до нас моментално се появи сервитьор с поднос. Очевидно някой вече беше избрал вместо нас. Впрочем в момента бях готов да ям каквото и да е.
— Извинете, а какво значи „отговорник за етажа“? — попитах аз, докато с нетърпение очаквах кога и пред мен ще сложат чиния с храна.
— Всичко е много просто — отвърна Константин вместо Пазителя. — Световете са свързани в астрала и спонтанни преходи са възможни само между някои от тях. Такава група светове обединяваме в етажи, та по-лесно да следим „изтърсаците“.
Радостно впих зъби в сочното парче месо и кимнах, за да покажа, че съм разбрал.
— Константин, голяма бъркотия сътвори в света на Земята. Знаеш ли, че изцяло промени направлението на неговото развитие?
Светът на Земята? Що за странно име? Този свят може да се нарече свят на Пясъка, но Земя… още малко и Пръст ще я кръстят.
— В свое оправдание ще кажа, че изгубих паметта си — каза Константин, явно не изпитвайки никакви угризения. — Освен това беше весело.
Не, определено се познават с Велхеор.
— Освен това си бил използван от Куул-Наг, а за намеренията на бога, и то кървавия, можем само да се досещаме.
— Досещайте се — сви рамене моят чичо. — О, бифтек!
Известно време се наслаждавахме на храната и не разговаряхме, но след това думата отново беше взета от „координатора на етажа“.
— Зак, знам, че имаш много работа в твоя свят, така че ще се опитам да не те задържам много.
— Между другото — припряно казах аз, отмествайки празната си чиния, — наистина имам сериозни проблеми и всяка помощ би била полезна…
— Почакай, Зак — прекъсна ме Мирон. — Време е да те запозная с някои от правилата на Пазителите. Първото от тях е: ние никога не се намесваме в събитията, ставащи в други светове, освен ако в тях не са замесени „изтърсаци“. Вече ти разказах кои са те.
— Но ти се намеси в събитията, принуждавайки ме да се отправя в земите на вампирите — напомних аз.
— Това беше част от изпитанието — намръщи се Мирон. — Всъщност обикновено въздействаме доста по-незабележимо и правим така, че изпитанията да изглеждат по-естествено. Освен това ти никога не би узнал, че това е организирано от нас, ако не ти бях оставил онова писмо. И сега стигаме до причината да си тук днес.
— Мирон, оттук ще поема аз, ако не възразяваш — вежливо се намеси тесноокия мъж.
— Разбира се, Чин — кимна в отговор Пазителят.
— В създадения от твоя чичо Коридор на съдбата се появи много неприятен проблем. Опасен престъпник се измъкна на свобода. Доколкото знам, вече си се срещал с него. Това е Влад Цукерман.
След като изчака кимването ми, той продължи:
— Чичо ти умря и ти беше единственият, който получи в наследство дневника му и достъп до Коридора с права на администратор. Съответно само ти можеш да разрешиш създалата се ситуация. Наложи се да ускорим твоето обучение, за да те доведем в Храма на Пазителите, но уви, дори с помощта на Великата библиотека ти не успя да се справиш с тази задача. Вината не е твоя, около теб се случват прекалено много събития, за да се съсредоточиш върху търсенето. Обикновено не бързаме да водим хората в Храма, а предпочитаме да ги следим дълги години, оценявайки действията им и съставяйки психологически портрет. Освен това ти си прекалено млад, всички Пазители са няколко пъти по-стари от теб; за тази работа са нужни не само знания, но и житейски опит.