Последният скок на лъва
- Автор: Демилль Нельсон
- Серия: Джон Кори (bg) #5
- Язык: болгарский
- Переводчик: Венцислав Божилов
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Последният скок на лъва». Краткое содержание книги:
Десетина минути по-късно домашният телефон звънна. На екрана се изписа „Анонимно обаждане“, така че вдигнах.
— Джон, толкова се радваме, че двамата с Кейт ни идвате на гости — каза познат мъжки глас.
— Момент, сър, тъкмо пъхах дулото на пистолета в устата си — отговорих на господин Мейфийлд. Всъщност казах: — И ние го очакваме с нетърпение.
— Как ти се струва Кейт? — поинтересува се той. — Наистина ли се чувства добре?
— Никога не съм я виждал в по-добра форма. — „И аз съм добре, благодаря“.
И така нататък.
Двайсетина минути по-късно се обадиха родителите ми от Флорида явно всички се бяха наговорили. На телефона беше майка ми.
— Тук е горещо и влажно — уведоми ме тя. — И ще стане още по-зле, когато дойдете. Вземете си удобни дрехи. Имаме лосион колкото щете. Знаеш колко лесно изгаряш. И ще се храниш здравословно, с много риба и зеленчуци.
Посегнах към глока.
— Двамата с жена ти играете ли бинго?
Вкарах патрон в цевта.
— Кажи му, че съм се запасил здравата с уиски — извика баща ми на заден план.
Оставих пистолета.
В шест следобед се обадих да ме закарат до Белвю.
Шеста част
Бруклин и Манхатън
46
Асад Халил седеше в такси пред „Светлана“. Телефонът му иззвъня, че е получил текстово съобщение. Халил го прочете и слезе от колата.
— Чакай ме тук — каза на шофьора, също либиец, Рашид. С костюм и вратовръзка, с увиснали мустаци и очила, Халил влезе през главния вход на нощния клуб. Метрдотелът го попита на руски:
— Имате ли резервация?
— Отивам само до бара — отговори Халил на горе-долу поносимия руски, който беше научил от Борис.
Метрдотелът, казваше се Дмитрий, го взе за жител на някоя от бившите азиатски съветски републики — може би казах или узбек. Дмитрий не харесваше тези хора и щеше да го отпрати, ако беше поискал маса. Много по-трудно обаче е да отпратиш човек, който само иска да седне на бара и да гледа представлението. Е, барманите щяха да се погрижат за него.
Без да каже нито дума, Дмитрий посочи отворената врата зад себе си и насочи вниманието си към някаква пристигаща група.
Асад Халил тръгна по дълъг коридор, ярко осветен и украсен с големи фотографии на празненства в „Светлана“ — сватби и други радостни поводи, съпровождани с реклами на руски и английски, които приканваха хората да отбелязват специалните си събития тук.
Спря при една група снимки, която привлече вниманието му. Сред гостите стоеше и Борис Корсаков с фалшива усмивка, както се стори на Халил. „Така значи. Великият мъж от КГБ е паднал дотук“. Освен това реши, че Борис е напълнял.
Коридорът го изведе в големия ресторант, в дъното, на който беше салонът и барът. Забеляза, че в тази неделна привечер заведението е наполовина пълно. Сцената бе празна.
Халил никога не бе стъпвал тук, но имаше чувството, че познава мястото от снимките и информацията, получени пред няколко дни от събрат мюсюлманин — Владимир, русифидиран чеченец, на когото месец по-рано беше заръчано да си намери работа тук.
Остана на входа на ресторанта почти минута, за да бъде забелязан от охраната, после тръгна право към тежката червена завеса и се озова в късия коридор, водещ към заключена врата. Почити веднага чу зад себе си стъпки.
— Спри — разнесе се глас и повтори на руски — Стой!
Мъжът постави ръка на рамото му. Халил рязко се извъртя, заби дългия месарски нож в гърлото му и преряза трахеята. Задържа мъжа, нагласи го в седнало положение до стената после извади ножа. Претърси джобовете му и намери връзка ключове, автоматичен „Колт“ 45-и калибър и радиотелефон.
Хвърли поглед към червената завеса. Никой не ги беше последвал. Метна умиращия през рамо, отиде до заключената врата, опита един ключ, после друг и ключалката изщрака.
Озова се в малко помещение с асансьор и стоманена врата, за която Владимир му бе казал, че води до стълбището. В текстовото съобщение на чеченеца се казваше също, че другият телохранител, Виктор, седи в антрето горе, пред кабинета на Борис, докато Владимир подрежда масата за шефа и за някаква дама, която трябвало да пристигне всеки момент.