Кралицата на мрака. Възходът на търговеца принц
- Автор: Фейст Раймонд
- Язык: болгарский
- Переводчик: Петър Герасимов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Кралицата на мрака. Възходът на търговеца принц». Краткое содержание книги:
— Тогава ще им изпием кръвчицата на тия гущери — каза Луис тихо, но достатъчно силно, за да го чуят тези край него.
Ерик измъкна меча си и стисна юздите със зъби. Нагласи щита си и застана в готовност. Управляваше коня си с крака, но искаше, ако стане нужда, юздите да са му подръка.
Животните на сааурците би трябвало да са невероятно яки, защото докато кобилата на Джедоу беше почти мъртва от умора, те изглеждаха само леко запъхтени. Зеленокожите воини не намалиха хода си, когато видяха редицата войници, застанала пред тях.
— Не сме ги изплашили много — отбеляза Накор, застанал зад Ерик, който не откъсваше очи от приближаващите се конници.
— Когато дам заповед — каза Калис, — искам залп от стрели от втората редица; после стреля първата. Втората да чака, докато не дам заповед.
Стрелците опънаха лъковете.
— Изчакайте още! — промърмори дьо Лунвил.
Сааурците препускаха бясно и неуморно и докато приближаваха, Ерик почна да забелязва подробности. Някои имаха пера на шлемовете, други — странни животни и птици. Конете им бяха кестеняви, само някои бяха съвсем черни, един-два — снежнобели. Нямаше петна или смесени цветове. Ерик се зачуди защо е толкова впечатлен от този факт и едва потисна неочакваното си желание да се изсмее. Тогава Калис извика:
— Стреляй! — И четирийсет лъка от втората линия изстреляха стрелите си. Дъждът от остриета повали половин дузина конници и няколко от чуждоземните коне изцвилиха болезнено. Калис викна отново: — Стреляй!
Ерик силно заби пети в хълбоците на коня си и с вик и с мощен натиск с колене принуди животното да се спусне в галоп. Не гледаше какво правят другите — беше вперил очи в един сааурец с тесен кръст и с конска опашка на върха на шлема. Конските косми бяха избледнели и сухи, с яркопурпурен цвят, така че привличаха внимание отдалеч.
Ерик по-скоро почувства, отколкото видя, че конят му се сблъска с по-голямото животно. Той беше съсредоточил усилията си да избегне удара, прицелен във врата му. Сааурският воин използваше дълго островърхо копие, което значеше, че може да замахва с него при отбрана, но можеше да пробожда само с насрещен удар. Ерик почти падна между двата коня, след като неговият се отдръпна от по-голямото животно, олюля се, но успя да промуши с меча си кръста на саауреца.
Не видя дали съществото падна от седлото, или отмина с коня си, защото беше доста зает с друг воин, който току-що беше свалил от седлото един от клана на Хатонис. Ерик го нападна и успя да провре острието на меча си под ризницата на съществото преди то да може да се обърне към него — сааурецът падна назад, като се смъкна на земята през задницата на коня си.
Ерик изруга и дръпна коня си встрани, защото чуждоземният гигант се опитваше да рита.
— Внимателно с конете им! — кресна той. — Обучени са за бой!
Спусна се да помага на Ру, който заедно с Луис се опитваше да се сражава с един сааурец, мина зад него и нанесе убийствен удар по шлема му. Боецът падна напред и шлемът му се изтърколи, откривайки неземно лице, зелено и люспесто, потънало в ярка кръв.
— Я, кръвта им не е зелена — викна Биго, като препусна край него. — И загиват достатъчно бързо!
— Така сме и ние — кресна Ру. Ерик и Биго се обърнаха и видяха, че повечето от противниците им са смъкнати от седлата, но за всеки убит противник бе жертван и поне един от техните.
— Стреляйте — кресна отново Калис и десетте стрелци с лък, останали край него, поръсиха оставащите петима сааурци със стрели.
— Вижте! — каза Джедоу и посочи към хоризонта.
— Затова са толкова храбри — кресна дьо Лунвил. — Това са само следотърсачите!
Надалеч се издигаше огромна колона прах и дори от това разстояние се чуваше гръмовен тропот на копита. Ерик не чака, а срита коня си и се отправи след оцелелите сааурци, които се опитваха да задържат хората колкото се може по-дълго, докато пристигнат основните им сили.
Биго изпъшка и се понесе след него. Препуснаха към един сааурец и го удариха от двете страни — Ерик по ръката с меча, като пречупи костта му и заби оръжието дълбоко в плътта му, докато Биго безмилостно удряше по шлема на съществото.
Скоро то вече не помръдваше.
— Препускайте към пещерата! — каза Калис. — Събираме се там!
Ерик пое дълбоко дъх и пришпори коня си. Нямаше избор. Извънземните коне бяха по-здрави, по-яки и доста по-издръжливи. Ясно беше, че не могат да ги надбягат, нито да ги надвият в равностоен бой на открито.
Ерик се надяваше, че тунелът на пещерата извежда някъде, както твърдеше Праджи. Защото ако беше само пещера в хълма, щеше да бъде ужасно място за умиране.
В разкъсан строй, като оставяха свободните коне да ги следват или да се скитат, Пурпурните орли на Калис, изтощени и мрачни от кратката, но яростна битка, препуснаха към далечния хълм.