Устоите на Земята (Част първа)
- Автор: Фоллетт Кен
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Устоите на Земята (Част първа)». Краткое содержание книги:
— Не мога да си позволя строеж на нищо — отвърна приорът. — Предполагам, че нямаш представа колко би струвало това.
— Знам точно колко би струвало — заяви Том. Забеляза изненадата на лицето на Филип: не беше разбрал, че строителят можеше да се оправя със сметки. Беше изкарал много часове, докато изчисли стойността на своя план до последното пени. — Би струвало не повече от три хиляди фунта.
Филип се изсмя глухо.
— В последните няколко седмици пресмятах годишния приход на приората. — Размаха веленовия лист, който толкова притеснено беше чел, когато Том влезе. — Тук е отговорът. Триста фунта годишно. И изразходваме всяко пени.
Том не беше изненадан. Беше очевидно, че манастирът е бил ръководен лошо в миналото. Имаше вяра, че Филип ще се справи с реорганизацията на финансите му.
— Ще намерите парите, отче — рече той. И добави благочестиво: — С Божията помощ.
Филип отново насочи вниманието си към рисунките. Не изглеждаше убеден.
— Колко време би отнело да се построи това?
— Зависи колко хора ще наемете — отговори строителят. — Ако наемете трийсет зидари с достатъчно ратаи, чираци, дърводелци и ковачи, които да ги обслужват, би могло да отнеме петнайсет години: една година за основите, четири години за канцела, четири за трансептите и шест години за кораба.
Филип отново изглеждаше впечатлен.
— Жалко, че старшите ми монаси нямат тази способност да мислят напред и да пресмятат. — Загледа се замислено в рисунките. — Значи трябва да намирам по двеста фунта на година. Не звучи толкова зле, като го поставиш така.
Том изпита възбуда. Филип започваше да вижда в идеите му изпълним проект, а не просто абстрактна схема.
— Да допуснем, че бих могъл да си позволя повече… можем ли да го построим по-бързо? — продължи приорът.
— До известна степен — отвърна Том сдържано. Не искаше да му вдъхва прекомерен оптимизъм, който можеше да доведе до обезверяване. — Бихте могъл да наемете шейсет зидари и да строите цялата църква наведнъж, вместо да се работи от изток на запад. И това би отнело от осем до десет години. Повече от шейсет, на строеж с такава големина ще започнат да си пречат един на друг и да забавят работата.
Филип кимна. Изглежда разбра това без затруднения.
— Все пак, дори само с трийсет зидари бих могъл да имам източния край завършен след пет години.
— Да, и можете да го използвате за служби и да устроите нова гробница за костите на Свети Адолфус.
— Така е. — Филип вече наистина беше възбуден. — Мислех си, че ще минат десетилетия, преди да можем да имаме нова църква. — Изгледа проницателно Том. — Строил ли си някога катедрала до сега?
— Не, макар че съм планирал и строил по-малки църкви. Но работих на катедралата в Екситър няколко години. Завърших като помощник-майстор строител.
— Искаш лично ти да построиш тази катедрала, нали?
Том се поколеба. Реши, че е по-добре да бъде откровен с Филип — мъжът не понасяше увъртанията.
— Да, отче. Искам да ме назначите за майстор строител. — Каза го възможно най-спокойно.
— Защо?
Том не беше очаквал този въпрос. Имаше толкова много причини. Защото съм го виждал лошо направено и знам, че мога да го направя по-добре, помисли си той. Защото няма нищо по-удовлетворително за един майстор занаятчия от това да упражни умението си, освен навярно да се люби с красива жена. Защото нещо като това дава смисъл на човешкия живот. Кой отговор искаше Филип? На приора може би щеше да му хареса да каже нещо благочестиво. С цялото си безразсъдство реши да каже самата истина.
— Защото ще бъде красиво.
Филип го погледна странно. Том не можа да разбере ядосан ли бе или имаше и нещо друго.
— Защото ще бъде красиво — повтори Филип. Том започна да усеща, че е глупава причина и реши да каже още нещо, ала не можеше да реши какво. След това осъзна, че приорът изобщо не го гледа скептично, а трогнато. Думите на строителя бяха докоснали сърцето му. Най-сетне Филип кимна, сякаш се бе съгласил след размисъл. — Да. А какво би могло да е по-добро от това да направим нещо красиво за Господа?
Том запази мълчание. Филип не беше обявил изрично, че той ще е майсторът строител. Зачака.
Приорът като че ли стигна до решение.
— След три дни с епископ Уейлрън ще идем да се срещнем с краля. В Уинчестър — заяви той. — Не зная какви точно са плановете на епископа, но съм сигурен, че ще помолим крал Стивън да ни помогне в плащането за нова катедрална църква за Кингсбридж.
— Дано да удовлетвори желанието ви — пожела Том.
— Той ни дължи услуга — рече Филип със загадъчна усмивка. — Би трябвало да ни помогне.