Небесните пасбища. Гроздовете на гнева (Том I)
- Автор: Стейнбек Джон Эрнст
- Язык: болгарский
- Переводчик: Тодор Вълчев
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Небесните пасбища. Гроздовете на гнева (Том I)». Краткое содержание книги:
Проповедникът каза:
— Изглежда уморена.
— Жените лесно се уморяват — отвърна Том. — Такава им е природата, не се изморяват само когато са на проповед.
— Не, не си прав. Тя е наистина уморена, просто сякаш е болна от умора.
Майката, едва престъпила прага, чу думите му. И мускулите на умореното й лице сякаш се стегнаха, бръчките изчезнаха, погледът й стана по-твърд, раменете се изправиха. Тя огледа голите стени. От вещите в стаята бяха останали само незначителни дреболии. Дюшеците, които през деня бяха още на пода, бяха изнесени. Долапчетата бяха продадени. На пода имаше един счупен гребен, тенекиена кутия от талк, в ъгъла — прах. Майката остави фенера на земята. Тя пъхна ръка зад един от сандъците, които служеха за столове, и измъкна оттам една кутия — стара, мръсна, напукана по ъглите. Майката седна на сандъка и я отвори. Там имаше писма, изрезки от вестници, фотографии, чифт обици, златен пръстен с монограм, оплетена от коси верижка за часовник със златни шарнири на върха. Тя докосна леко с пръсти писмата, изглади една изрезка от вестник с отзив за процеса на Том. Дълго време майката държа кутията отворена, загледала се в нея, и пръстите й ровеха писмата, а след това ги подредиха отново. Тя седеше, захапала долната си устна, потънала в мисли и възпоминания. И накрая реши: извади от кутията пръстена, верижката, обиците, провря ръка до самото дъно и измъкна оттам едно златно копче за ръкавел. Махна плика на едно от писмата, изсипа вътре всичките дреболии, сгъна го на две и го пъхна в джоба на роклята си. После грижливо и нежно затвори кутията и прекара пръсти по нея. Устните й леко се отвориха. Тя стана, взе фенера и се върна в кухнята. Вдигна колелото на печката и внимателно сложи кутията върху въглените. Скоро кутията стана кафява от високата температура. Огънят я лизна от единия край. Майката сложи колелото на мястото му и в същия миг огънят сякаш въздъхна и забумтя, обхващайки от всички страни кутията.
Вън в тъмния двор бащата и Ал товареха камиона, работейки на светлината на един фенер. Те сложиха инструментите най-отдолу, но така, че веднага да ги измъкнат в случай на авария. Над тях сандъка с дрехите и зебловия чувал със съдините; ножовете, вилиците и чиниите — отделно в едно сандъче. Голямата кофа завързаха отзад. Помъчиха се да наредят долния ред колкото може по-равно и в празните места между сандъците натикаха сгънатите одеяла. Отгоре сложиха дюшеците и покриха всичко с брезент. Ал проби по краищата на брезента дупки на две стъпки разстояние една от друга и завърза брезента с въжета за страничните капаци на камиона.
— Ако завали дъжд — каза той, — ще завържем брезента за горната страна на капаците, хората ще могат да се скрият под него и няма да се измокрят. А за тези в кабината дъждът не е страшен.
И бащата плесна с ръце:
— Браво, добре го измисли!
— Почакай, това не е всичко — рече Ал. — Ако мога да намеря една дълга дъска и да подпра с нея брезента, ще стане нещо като палатка и тя ще пази хората и от горещината.
Бащата повтори:
— Браво, добре го измисли! А защо не се сети по-рано за това?
— Нямаше кога — отвърна Ал.
— Нямаше кога ли? А имаше време да се шляеш? Дявол знае, Ал, къде се губи последните две седмици!
— Няма какво да се прави, преди заминаване е винаги така — отговори Ал. И после попита, но вече без предишната си увереност: — Татко, а ти радваш ли се, че заминаваме?
— А? Да, радвам се… Поне… така е. Тука трудно живеехме. А там все ще бъде по-другояче — работа има достатъчно, местата са красиви, навсякъде зеленина, къщите бели и накъдето и да се обърнеш, все портокалови дървета.
— Там портокалите навсякъде ли растат?
— Е, може и да не е навсякъде, но са много.
Небето посивя — настъпваше утрото. И събирането на багажа беше завършено: качетата със свинското стояха готови, кафезът с птиците трябваше само да се качи на камиона. Майката отвори пещта на печката и извади оттам поруменелите хрупкави кокали, по които имаше много месо. Рути, още сънена, пропълзя от сандъка на пода и пак заспа дълбоко. Но възрастните стояха до вратата, леко треперейки от студ, и глозгаха вкусното свинско.