Сияйни слова

Храната на Шалан беше по-благоприлична, миришеше сладко. Тя почна да се храни и едва сега си даде сметка колко е гладна.

— Имам далекосъобщител — рече Тин.

Шалан вдигна поглед. Крайчецът на хляба ѝ беше потопен в купичката.

— Свързан е с далекосъобщител в Ташикк — продължи Тин — в една от новите къщи за свръзка. Наемаш посредник там и ти вършат работа. Проучвания, запитвания, даже могат да пращат от твое име вести по далекосъобщителя до всеки главен град в света. Доста забележително.

— Струва ми се полезно — предпазливо подметна Шалан.

— Наистина. Можеш да узнаеш какво ли не. Например, накарах да проверят за мен всичко за дома Давар. Явно е малка, забутана фамилия с големи дългове и налуден стопанин, който може да е, а може и да не е между живите. Та той има една дъщеря, Шалан, която никой не е виждал.

— Аз съм тази дъщеря. Така че „никой“ е малко пресилено според мен.

— А защо неизвестната наследница на нищожен веденски дом ще пътува из Мразовитата земя с шайка роботърговци? И при това ще твърди, че я очакват на Пустите равнини? И спасяването ѝ ще бъде приветствано? И има такива връзки, че да издейства плащане на отряд наемници?

— Понякога истината е по-изненадваща от лъжата.

Тин се усмихна и се приведе напред.

— Всичко е наред. Пред мен няма защо да се преструваш. Всъщност вършиш добра работа тук. Реших да не се дразня от теб, а да се впечатля. Нова си, обаче си надарена.

— Нова в какво?

— В изкуството на измамата, разбира се. Великата игра — да се представиш за тази, която не си, и да избягаш с парите. Хареса ми какво направи с дезертьорите. Голям риск, обаче се отплати. Ала сега си в опасно положение. Играеш личност, която е няколко стъпала над теб в обществото, и обещаваш щедро. Правила съм това по-рано. Краят е най-труден. Ако не се справиш добре, твоите „герои“ няма да имат задръжки да ти извият врата. Забелязвам, че не бързаш да стигнем до Равнините. Неуверена си, нали? Надскочила си се?

— Определено — тихо отвърна Шалан.

— Добре — рече Тин и заровичка в храната си. — Тук съм, за да ти помогна.

— На каква цена?

Тази жена явно обичаше да говори. Шалан беше склонна да я остави да продължи.

— Искам да участвам в твоя план — заяви Тин и заби хляба в купичката като меч в някакъв черупчест звяр. — Дошла си чак в Мразовитата земя заради нещо. Планът ти вероятно е нещо сериозно, обаче не мога да не си помисля, че ти липсва опит да го доведеш до край.

Шалан потропа с пръст по масата. Коя трябваше да е тя за тази жена? За каква беше нужно да се представи?

Явно е майсторка на измамата, разсъждаваше Шалан и се потеше. Не мога да я залъжа.