Стъклените книги на крадците на сънища
- Автор: Далквист Гордон
- Язык: болгарский
- Переводчик: Мария Панева
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Стъклените книги на крадците на сънища». Краткое содержание книги:
Трима невероятни, но въпреки това изключителни герои случайно са въвлечени в дяволските машинации на група, решила да пороби хиляди чрез дяволски „Процес“: Госпожица Темпъл е смела млада дама на букли, която иска само да разбере защо любимият й Роже се отказва от годежа им… Кардинал Чан е нает да убие човек, но след като го намира мъртъв, решава да разбере кой го е изпреварил и защо… А доктор Свенсон е придружител на един разпуснат принц, който се замесва с изключително неприятни хора… Приключение като никое друго в тайнствен град, в който са били малцина и в което участват героиня и двама герои, които никога няма да забравите.
— Всъщност имаме гипс или нещо подобно, така поне каза Лоренц. Използват го в мината за укрепване на ронещи се стени. Полковник, ще придружите ли доктора и Фелпс? Ако доктор Свенсон се отклони от задачата си дори съвсем малко, ще съм ви задължен, ако направо му отсечете главата.
Тръгнаха покрай импровизираната класна стая към Лоренц. Докато минаваха, Свенсон не можа да се сдържи и хвърли поглед към госпожица Пул, която срещна очите му със зашеметяваща усмивка. Каза нещо на слушателите си, за да се извини, и след миг забърза да го настигне.
— Докторе! Не мислех, че ще ви видя отново, или поне не толкова скоро и със сигурност не тук. Казаха ми — тя погледна дяволито Аспиш, — че сте се изложили ужасно и насмалко не сте убили почетния ни гост! — Поклати глава, все едно той беше очарователно палаво момченце. — Казват, че враговете често са много близки по характер, а това, което ги разделя, е нагласата на ума, а както всички знаем, нагласите са нещо крайно гъвкаво. Защо не се присъедините към нас, доктор Свенсон? Простете ми за прямотата, но когато ви видях за първи път в „Сен Роял“, нямах представа, че сте авантюрист — славата ви се разраства от ден на ден, дори до висотите на бедния Кардинал Чан, който, доколкото разбрах, вече не ви е конкуренция в героичните начинания.
Свенсон не можа да се сдържи и потрепна при думите й. Госпожица Пул го хвана свойски под ръка, което очевидно ядоса полковник Аспиш. Парфюмът й беше сандалово дърво като на госпожа Марчмур. Нежните й ръце, завладяващо нежният аромат, потта около врата му, пулсирането в главата му, оскърбителната жизнерадостност на тази жена — на доктор Свенсон му се струваше, че умът му ще кипне. Тя се изкикоти на неудобството му.
— Сега, разбира се, остава да ми кажете, че сте спасител и защитник на жените — чух и това тази вечер. Но вижте… — тя се обърна и махна към роднината на Баскомб на пейката, която веднага помаха в отговор с обнадеждената енергичност на размаханата опашка на напердашено куче. — Ето я Памела Хосторн, настоящата господарка на Тар Менър, напълно щастлива въпреки неприятното недоразумение.
— И тя ли премина Процеса ви?
— Още не, но съм сигурна, че ще го направи. Не, просто стана обект на могъщата ни наука. Защото това е наука, докторе, което, надявам се, ще оцените като учен човек. Науката напредва, нали знаете, също като моралната нишка на обществото ни. Понякога напред я теглят действията на тези, които са по-учени, като непокорно дете. Поне това разбирате, нали?
Искаше му се да я обиди, да я нарече курва, да разруши този престорен приятен флирт, но не можеше да се съсредоточи, за да оформи подходящата обида. Беше толкова замаян, че му се повдигаше. Вместо това се опита да се усмихне.
— Много сте убедителна, госпожице Пул. Може ли да ви питам нещо, тъй като съм чужденец?
— Разбира се.
— Кой е онзи човек?
Свенсон се обърна и кимна към високия мъж до Крабе, който гледаше към кариерата, все едно бе някой от Борджиите и се усмихваше подигравателно от папския балкон. Госпожица Пул се изкиска отново и го потупа снизходително по ръката. Хрумна му, че преди Процеса тя не е притежавала такава сила, и все още търсеше правилното й изражение — дали за нея той беше дете, ученик, невеж инструмент или куче, което трябваше да се дресира?
— Ами това е херцогът на Сталмере. Роден брат на старата кралица.
— Не знаех.
— Така е. Ако кралицата и децата й умрат, да не дава господ, херцогът ще наследи трона.
— Това е доста умиране.
— Моля ви, не ме разбирайте погрешно. Херцогът е най-довереното лице на нейно величество. Като такъв той работи много близко с настоящото правителство.
— Изглежда близък с Крабе.
Тя се разсмя и понечи да каже нещо остроумно, но Аспиш грубо я прекъсна:
— Стига толкова. Той е тук, за да намести ръката на този човек. А после ще умре.
Тя прие прекъсването с достойнство и се обърна към Свенсон.
— Перспективата не е хубава, докторе. На ваше място бих обмислила да сменя съюзниците си. Наистина, не знаете какво пропускате. А ако не разберете… няма ли да е тъжно?
Кимна му със закачлива усмивка и се върна при пейките. Свенсон погледна Аспиш, който я гледаше с явна наслада. Тя Аспиш или Лоренц бе опипвала в частната стая в „Сен Роял“? Лоренц — беше почти сигурен, но Лоренц изглеждаше прекалено увлечен в топенето на метал, за да се безпокои за това. Свенсон видя как докторът изля едно от шишенцата от патрондаша си в метална чаша, която помощниците му се готвеха да сложат в горящата пещ. Запита се какъв е всъщност химическият процес — изглежда, имаше няколко отделни стъпки на рафиниране… дали те служеха за различни неща, за да направят индиговата смола подходяща за различен вид употреба? Погледна към госпожица Пул и се запита къде е стъклената й книга сега. Ако успееше да я вземе…