Тайната история
- Автор: Тартт Донна, Тарт Дона
- Год: 2015
- Язык: болгарский
- Год: Еднорог
- ISBN: 9789543651566
- Переводчик: Стефан Аврамов
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Тайната история». Краткое содержание книги:
Едно момче се озовава за първи път в Нова Англия. Загърбил мизерното и ненавистно минало, Ричард пристига в колежа Хампдън, изпълнен с надежди и амбиции. Много скоро сънливият, нереален живот в колежа го въвлича в упоителния си водовъртеж — особено след като се осъществява копнежът му да бъде приет в елитарната група на петима студенти, изучаващи класическата древност. Четири момчета и едно момиче — изискани издънки на заможни семейства, хладни, непристъпни и самоуверени; това са хората, чиито съдби се преплитат необратимо с живота на Ричард. Приемането му в елитния кръг има своя цена — много скоро той научава страшната тайна, споила допълнително връзката между петимата… тайна, свързана с възраждане на древни ритуали, с невинно пролята кръв, която вика за отмъщение… И това е само началото.
— Какво?
— През нощта семейство Коркоран са обявили голяма награда. Всички фабрики в Хампдън са затворени. Някой да иска кафе? Имам един долар.
Тръгнахме към караваната и минахме през рядката и мрачна групичка на чистачите и хората от поддръжката.
— Три кафета, двете с мляко, моля — каза Франсис на дебелата жена зад тезгяха.
— Няма мляко, само суха сметана.
— Тогава без нищо — той отново се обърна към нас. — Видяхте ли сутрешния вестник?
Беше късното издание на Хампдънския „Икзаминър“. В една колона на първа страница бе поместена неясна снимка на Бъни, а под нея имаше голямо заглавие: „ПОЛИЦИЯ И РОДНИНИ ТЪРСЯТ ДВАДЕСЕТ И ЧЕТИРИГОДИШЕН МЛАДЕЖ, ИЗЧЕЗНАЛ ОТ ХАМПДЪН“.
— Двадесет и четири? — зяпнах аз. С близнаците бяхме на по двадесет години, а Хенри и Франсис — на двадесет и една.
— В началното училище е повторил една-две години — каза Камила.
— Ааа.
„В неделния следобед Едмънд Коркоран, студент в колежа Хампдън, наричан от приятелите и семейството си «Бъни», бил на купон в студентското градче, откъдето си тръгва рано, за да се срещне с приятелката си Марион Барнбридж от Рай, Ню Йорк, също студентка в Хампдън. Тогава Бъни Коркоран е видян за последен път.
Вчера загрижената госпожица Барнбридж и приятели на Коркоран сигнализират в местната и щатската полиция, които разпространяват информация в бюлетина за изчезнали лица. Днес започва претърсване в околностите на Хампдън. По описание липсващият младеж (продължава на стр. 5)“
— Прочете ли го? — попитах Камила.
— Да. Обърни страницата.
„… е висок метър осемдесет и шест, тежи 86 килограма, има светлоруса коса и сини очи. Носи очила, за последно е бил видян облечен със сиво спортно сако от туид, панталони в цвят каки и жълт дъждобран.“
— Ричард, ето ти кафето — каза Франсис, докато внимателно се обръщаше с по чаша във всяка ръка.
„В подготвителното училище «Сейнт Джеръм», Колидж Фолс, Масачусетс, Коркоран е бил деен член на отборите по хокей и лакрос. През последната си година е капитан на отбора по футбол и участва с «Върколаците» в щатското първенство. В Хампдън е началник на доброволческата пожарна команда. Учи литература и езици, основните му предмети са свързани с класическата филология. Състудентите му го описват като «истински учен».“
— Ха — каза Камила.
„Клоук Рейбърн, приятелят на Коркоран, един от първите, обадили се в полицията, каза, че Коркоран е «праволинеен човек и определено не е замесен в никакви истории с наркотици.»
Опасенията принуждават Рейбърн да проникне вчера в стаята на Коркоран и впоследствие да уведоми полицията.“
— Не е вярно — каза Камила. — Не се е обадил той.
— Не пише нито дума за Чарлс.
— Слава Богу — отвърна тя на гръцки.
„Родителите на Коркоран, Макдонълд и Катрин Коркоран от Шейди Брук, Кънектикът пристигат днес в Хампдън, за да помогнат в издирването на най-малкия от петте си сина (виж «Едно семейство се моли» стр. 10). В интервю по телефона господин Коркоран, който е председател на Бингъм Банк и член на управителния съвет на Първа Национална Банка на Кънектикът, заяви «Не можем да направим кой знае какво, ако останем у дома. Искаме да помогнем, доколкото можем.» Сподели още, че е говорил със сина си по телефона седмица преди да изчезне, и че не е забелязал нищо необикновено. Катрин Коркоран каза за сина си: «Едмънд много обича семейството си. Сигурна съм, че ако нещо се бе случило, щеше да каже на Мак или мен.» Предложена е награда от петдесет хиляди долара за информация, която би довела до откриването на Едмънд Коркоран. Парите са събрани от семейство Коркоран, Бингъм Банк и ложата «Хайланд Хайтс», принадлежаща към Ордена на лоса.“
Вятърът духаше. С помощта на Камила сгънах вестника и го подадох на Франсис.
— Петдесет хиляди долара — казах. — Това са много пари.
— И се чудиш защо виждаш толкова много хора от Хампдън тази сутрин? — отпи от кафето си Франсис. — Божичко, ама че е студено тук!
Обърнахме се и тръгнахме към столовата. Камила попита Франсис:
— Знаеш за Чарлс и Хенри, нали?
— Да, казали са на Чарлс, че може да поискат да разговарят с него, нали?
— Но Хенри?
— Струва ми се излишно да се притесняваш за него. Столовата бе много топла и за наша изненада напълно пуста. Тримата седнахме на един лепкав, облицован с черна изкуствена материя диван. Пиехме кафето си. Хора влизаха и излизаха, някои дойдоха да ни питат дали имаме някакви новини. Джъд „Парти Пиг“ Макена пристигна с празна кутия от боя и ни попита дали искаме да дарим пари за извънредния фонд за издирването. Тримата дадохме общо един долар в дребни монети.