Аз съм пилигрим
- Автор: Хейс Тери
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 9789546555458
- Переводчик: Владимир Германов
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Аз съм пилигрим». Краткое содержание книги:
Сториха ми се не на място в библиотека - знаех, че Грейс не би одобрила подобно нещо, - обаче богатите си имат своите странности.
Прескочих полицейската лента, заграждаща тази половина от помещението - нямаше значение, защото турците казаха, че са приключили с разследването, - опрях се на облегалката на стола и вдигнах очи към гледката. Опитах да си представя какво би могъл да му каже някой, за да го накара да излезе от това обезопасено гнездо.
Бръкнах по-дълбоко в ума си, задържах дишането си, опитах да плувам по-дълбоко. И още веднъж, точно както се случи в онази стая в „Истсайд Ин", когато осъзнах, че там е живяла жена, изключих всичко... отговорът беше толкова близо... някъде от другата страна на знанието... само ако можех да го докосна... някой, когото е познавал, е влязъл през високата двойна врата...
Не го чух, но зад мен се отвори скрита врата. Беше като онези, които се срещат в немалко старинни библиотеки - покрита с гърбове на книги, за да се слива невидимо с останалите рафтове. Този, който мина през нея, беше сякаш с гумени подметки, защото не чух никакви стъпки по килима. Обаче когато се движат дрехи, се чува звук - а може и да не е звук, а само раздвижване на въздуха, - който е почти невъзможно да се скрие. Тогава го усетих.
Сърцето скочи към гърлото ми, посегнах зад гърба си и извадих беретата с едно плавно движение, свалих предпазителя, обърнах се светкавично, приклекнах, за да намаля размерите си като мишена, разкрачих се леко, вдигнах оръжието, сякаш е продължение на ръката ми, обвих спусъка с показалец - точно както ме бяха учили преди толкова много години, когато бях млад и още нямах представа какво е да убиеш човек и да ти се присънват двете му малки момичета.
Някой друг, някой по-малко объркан от мен, щеше да стреля. Аз се поколебах, погледнах под цевта и видях бос крак на жена, облечена в черно, което беше разбираемо предвид факта, че наскоро е овдовяла. Беше Камерън.
- Кой по дяволите си ти? - попита тя. Опитваше се да изглежда спокойна в мрака, но пистолетът я бе изплашил и не успяваше да скрие треперенето на ръцете си.
Прибрах беретата.
- Казвам се Броуди Уилсън. Аз съм...
- Типът от ФБР? Кумали, турската полицайка, каза, че ще изпратят някого.
- Да.
- ФБР винаги ли влиза в къщите на хората без предупреждение?
- Извинявам се - отвърнах. - Останах с впечатлението, че няма никого. Дойдох, за да огледам.
Ръката ѝ престана да трепери, но тя все още беше нервна, защото извади цигара. Но не я запали. Беше от онези електронни тръбички, които си купуват някои хора, когато опитват да се отърват от навика.
- ФБР редовно ли разследва нещастни случаи? Кой те изпрати да дойдеш в Бодрум?
- Някой от адвокатите или доверениците на съпруга ти, доколкото знам.
- Естествено - каза тя. - И кой от тях? Феърфакс, Резник, Портър?
От този списък стана ясно, че мнозина от обкръжението на мъжа ѝ не одобряват факта, че продавачката от магазина - та бил той и „Прада“ - е ударила джакпота.
- Не знам - отговорих.
Тя се засмя сухо.
- Не би ми казал дори и да знаеш, нали?
- Не бих - отвърнах.
Тя дръпна от електронната цигара. Ако беше някой друг, щеше да изглежда нелепо.
- Къщата изглеждаше пуста - казах. - Съжалявам за пистолета, но ме изненада.
Тя не си направи труда да отговори. Имах усещането, че ме преценява.
- Как влезе в имението? - попитах, като се постарах въпросът да прозвучи възможно най-неутрално.
- Какво имаш предвид?
- Аз влязох през портала - нямаше паркирани коли, а дежурният полицай не спомена, че в къщата има някой.
- Яхтата ни е закотвена в залива и съм в нея още от инцидента. Една от надувните лодки ме докара дотук и се качих по стълбите.
Сигурно е видяла сянката на съмнението да преминава по физиономията ми, защото сви рамене.
- Лодката е в хангара за лодки. Човекът от екипажа още е там, иди го попитай, ако искаш.
- Разбира се, че няма - отвърнах. - Къщата е твоя, можеш да правиш каквото поискаш. Ти ли беше на терасата?
Тя се поколеба.
- Не знаех, че ме наблюдаваш.
- Бях долу, на моравата. Не съм сигурен, но ми се стори, че видях сянка.
- Капакът на един прозорец се клатеше от вятъра - отговори тя.
Обърнах се бързо - някъде далеч, стори ми се, чух затваряне на врата.
- Има ли някой друг в къщата?