Забравената градина
- Автор: Мортон Кейт
- Язык: болгарский
- Жанр: Прочая древняя литература
Электронная книга - «Забравената градина». Краткое содержание книги:
38
Клиф Котидж, 2005 г.
Есента най-сетне сякаш разбра, че е септември. Последните окъснели летни дни бяха прогонени и в Тайната градина дълги сенки се проточиха към зимата. По земята беше разстлан килим от паднали листа, оранжеви и бледозелени, а кестени в бодливи палтенца гордо се пъчеха от връхчетата на студените клони.
Касандра и Крисчън работеха в къщата цяла седмица — разплитаха пълзящите растения, търкаха лекьосаните от мъх стени, оправяха изгнилите дъски на пода. Но понеже днес беше петък и двамата изгаряха от желание, решиха, че скритата градина заслужава известно внимание.
Крисчън копаеше дупка на мястото на южната порта, мъчейки се да достигне дъното на извънредно големите основи от пясъчник, а Касандра вече два часа клечеше до северната стена и скубеше орлова папрат от нещо, което явно някога е било цветна леха. Заниманието й напомни за уикендите от детството й, когато помагаше на Нел да плеви градината си в Падингтън, и Касандра изпита приятното усещане за нещо познато. Беше натрупала внушителна купчина от листа и корени зад себе си, но вече забавяше темпото. Трудно й бе да не се разсейва от Тайната градина. Плъзгането под стената беше като навлизане в място отвъд времето. Допускаше, че се дължи на зидовете, макар че усещането за откъснатост не беше само физическо. Тук нещата звучаха различно, птиците пееха по-силно и листата шептяха на вятъра. Миризмите също бяха по-силни — на влажна плодовитост, на сладки ябълки — и въздухът беше по-чист. Колкото повече време прекарваше в градината, толкова повече се засилваше усещането на Касандра, че е била права. Градината не спеше, а си беше съвсем жива.
Слънцето лекичко се измести и през пълзящите растения над главата й се процедиха снопове светлина, а от съседното дърво се посипа дъжд от ситни като конфети пожълтели листа. Докато ги наблюдаваше как се разлитат, Касандра усети как я обзема неудържимо желание да ги скицира, да улови на хартия вълшебния контраст между светлина и сянка. Пръстите й потрепнаха, представяйки си щрихите, които ще чертаят сноповете светлина, светлосенките, нужни за предаването на прозрачността. Желанието да рисува я свари неподготвена.
— Почивка за чай?
В другия край на градината Крисчън облегна лопатата си на стената, вдигна долния край на избелялата си фланелка и избърса потта от челото си.
— Звучи добре. — Касандра отупа ръкавиците си в джинсите, за да се освободи от пръстта и полепналите бурени, като се постара да не зяпа голия му корем. — Ти ли ще го свариш, или аз?
— Аз.
Той коленичи в разчистения участък в средата на градината и напълни едно канче с останалата в манерката му вода.
Касандра седна сковано. След една седмица разчистване прасците й бяха схванати, а бедрата — натежали от умора. Но нямаше нищо против това. Изпитваше перверзно удоволствие от болката в тялото си, защото тя бе неоспоримо доказателство за собствената й материалност. Имаше крака и те имаха мускули, които боляха от употреба. Тя вече не се чувстваше невидима или крехка, беше станала по-тежка и нямаше опасност вятърът да я отвее. А вечер бързо потъваше в пухкавите пластове на съня и когато се събудеше, нощта беше останала някъде зад нея като самотен и безсънен плавей.
— Как върви в лабиринта в хотела? — попита тя, когато Крисчън сложи канчето върху малкия примус, който беше донесъл.
— Не е зле. Майк смята, че до зимата ще го разчистим.
— Въпреки че помагаш и на мен?
Крисчън се усмихна.
— Както може да се очаква, има какво да каже по въпроса. — Изхвърли остатъка от сутрешния чай от чашите им и преметна през ръбчето на всяка конеца на ново пликче.
— Надявам се, че работата тук не ти създава неприятности.
— Нищо, с което да не мога да се оправя.
— Признателна съм ти, че направи толкова много за мен, Крисчън.
— Дребна работа. Обещах да ти помогна и го направих.
— Знам и наистина се радвам. — Тя свали ръкавиците една по една. — Но ще разбера, ако си зает с други работи.
— Имаш предвид с истинската ми работа ли? — засмя се той. — Не се притеснявай, Майк не се е лишил от работна ръка.
Истинската му работа. Касандра си задаваше някои въпроси, но до този момент не се беше осмелила да подхване темата. Обаче днес пребиваването й в градината я бе заредило с усещането, че трябва да бъде смела, пък да става каквото ще. Нел беше такава по дух. Касандра описа с петата си дъга в пръстта.