Забравената градина
- Автор: Мортон Кейт
- Язык: болгарский
- Жанр: Прочая древняя литература
Электронная книга - «Забравената градина». Краткое содержание книги:
* * *
С щипците Лайнъс вдигна снимката по-близо до светлината. Примижа, примигна. Проклятие! Там, където би трябвало да бъде лицето на Елайза, имаше само бяла светлина на сиви точици. Тя бе мръднала точно когато той беше освободил клапата. Не беше действал достатъчно бързо и тя беше изчезнала под върха на пръста му. Лайнъс стисна юмрук. Както винаги в неприятни моменти, си спомни момиченцето, което седна до него на пода в библиотеката и му подаде куклата си, а с нея му обеща и самата себе си. Преди да го разочарова.
Няма значение. Дребна пречка и нищо друго, временен обрат в играта, която двамата играеха и която той беше играл и с майка й. Този път той беше изгубил, а след нещастието с джобното ножче неговата Джорджиана беше изчезнала и повече не се върна. Този път обаче той щеше да внимава повече.
Каквото и да му струваше, колкото и дълго да се налагаше да чака, Лайнъс щеше да успее.
* * *
Роуз късаше белите листенца на маргаритката, докато не остана нито едно: момче, момиче, момче, момиче. Усмихна се и обгърна с пръсти златистата сърцевина на цветето. Едно момиченце, нейно и на Натаниъл, а после може би син, а след това по още едно и от двете.
Роуз искаше да има свое семейство, откакто се помнеше. Много по-различно от студеното и самотно семейство от детството й, преди пристигането на Елайза в „Блакхърст“. Между родителите щеше да има близост и да, обич, щяха да имат много деца, братя и сестри, които неизменно щяха да се грижат един за друг.
Макар Роуз да го искаше, беше присъствала на доста разговори на зрели жени, за да заключи, че макар децата да са същинска благословия, актът по зачеването им е огромно изпитание. Затова в сватбената си нощ тя бе очаквала най-лошото. Когато Натаниъл съблече роклята, когато смъкна специално поръчаното от мама дантелено бельо, Роуз притаи дъх и внимателно се взря в лицето му. Беше много притеснена. Страхът от непознатото се бе съюзил със смущението заради белезите й, затова тя седеше, почти неспособна да диша. Чакаше той да каже нещо, но и се боеше, че може да го стори. Той метна настрани роклята и бельото й, но все така не продумваше. Не я погледна в очите. Оглеждаше тялото й бавно и внимателно, както човек съзерцава произведение на изкуството, което открай време е копнял да види. Тъмните му очи бродеха целеустремено, устните му се раздалечиха. Той вдигна ръка и Роуз потръпна в очакване — връхчето на пръста му проследи очертанието на по-големия й белег. Докосването предизвика тръпки в корема на Роуз и от вътрешната страна на бедрата й.
След това се любиха и Роуз установи, че онези жени имат право — наистина беше болезнено. Обаче Роуз познаваше болката, беше напълно способна да излезе от кожата си и да се превърне по-скоро в наблюдател, отколкото в участник в събитието. Вместо това насочи вниманието си към любопитната близост на лицето му до своето — затворените очи, гладките тъмни клепачи и плътните устни му придаваха изражение, което тя май не бе виждала никога преди, а дишането му бе станало учестено и тежко — и си даде сметка, че му въздейства силно. През всичките години, когато страдаше заради лошото си здраве, нито веднъж не бе чувствала, че притежава сила. Все беше горката Роуз, клетата Роуз, крехката Роуз. Обаче по лицето на Натаниъл тя прочете желание и това я направи силна.
По време на медения им месец времето сякаш спря. Преди имаше минути и часове, сега имаше само дни и нощи, слънце и луна. Когато се върнаха в Англия, тя смаяно установи, че подразделенията на времето ги очакват. Смая я и възобновяването на живота в „Блакхърст“. В Италия Роуз бе свикнала с уединението и сега установи, че присъствието на другите я дразни. Слугите, мама и дори Елайза, всеки, който се спотайва зад ъгъла и се опитва да отклони вниманието й от Натаниъл. Роуз искаше двамата да си имат своя къща, където никой да не ги безпокои, но съзнаваше, че ще разполага с предостатъчно време за това. Съзнаваше и че мама има право: най-добре е Натаниъл да се запознае с подходящите хора в „Блакхърст“, а и къщата беше достатъчно голяма, та в нея да живеят удобно поне двайсет човека.
И толкова по-добре. Роуз нежно положи ръка върху корема си. Подозираше, че ще се нуждаят от детска стая още преди Нова година. Цяла сутрин се чувстваше някак странно, сякаш знаеше някаква специална тайна. Сигурна беше, че паметното събитие следва да е точно такова — жената мигновено усеща пораждането на нов живот в тялото си. Роуз стисна златистата среда на маргаритката си и се запъти обратно към къщата, усещайки топлината на слънцето с гърба си. Зачуди се кога да сподели тайната си с Натаниъл. И мисълта извика усмивка на устните й. Колко щеше да се развълнува той! Понеже когато им се родеше дете, щяха да постигнат пълнотата.