Забравената градина
- Автор: Мортон Кейт
- Язык: болгарский
- Жанр: Прочая древняя литература
Электронная книга - «Забравената градина». Краткое содержание книги:
— Добър ден, госпожо Ходжсън Бърнет.
— А, добър ден, лейди Монтраше. Наистина прекрасен ден.
Ах, този акцент! Аделайн се усмихна снизходително.
— Изключително подходящо време. Виждам, че вече сте се запознали с щастливата двойка?
— По-скоро ги монополизирах. Дъщеря ви е невероятно прелестно създание.
— Благодаря ви. Аз съм доста пристрастна.
Учтив смях и от двете.
— А съпругът й очевидно е лудо влюбен в нея — додаде госпожа Ходжсън Бърнет. — Не е ли прекрасна младата любов?
— Много съм щастлива от избора на дъщеря си. Натаниъл е толкова талантлив човек! Спомена ви, че рисува портрети, нали?
— Не, не е споменавал. Но се осмелявам да твърдя, че аз просто не му дадох възможност. Бях твърде заета да ги разпитвам за Тайната градина в това ваше превъзходно имение, за която двамата с дъщеря ви ми разказаха.
— Дреболия — усмихна се някак насила Аделайн. — Малко цветя, оградени със зидове. Във всяко английско имение ги има.
— Не и обвързана с толкова романтични истории, сигурна съм. Градина, сътворена от руини, за да помогне на една дама с крехко здраве да се възстанови.
Аделайн се засмя леко раздразнително.
— Божичко! Явно дъщеря ми и съпругът й са ви разказали почти вълшебна история. Роуз дължи здравето си на грижите на един добър лекар и ви уверявам, че градината е съвсем обикновена. От друга страна, портретите на Натаниъл…
— Въпреки това много бих искала да я видя. Имам предвид градината. Успяха да предизвикат интереса ми.
Аделайн нямаше какво да възрази. Кимна толкова изискано, колкото съумя, но мислено изруга.
* * *
Аделайн беше твърдо решена да поговори строго с Роуз и Натаниъл, когато с периферното си зрение забеляза вихър от бял плат да излита от портата на лабиринта. Извърна се и видя Елайза да отваря вратата точно под носа на госпожа Ходжсън Бърнет.
Ръката на Аделайн се стрелна към устата и затисна вика, преди да е излетял навън. Точно сега, точно в най-неподходящия момент. Това момиче… вечно залетяло се нанякъде, неуместно облечено и несъмнено нежелано. С оскърбително цветущото си здраве, поруменели бузи, чорлава коса, нелепа шапка и — с ужас забеляза Аделайн — без ръкавици. За щастие, поне беше обула обувки.
Устните на Аделайн се стегнаха в ъгълчетата като на марионетка. Тя се огледа и се помъчи да прецени колко сериозен е предизвиканият смут. Един слуга беше отишъл при госпожа Ходжсън Бърнет и я настаняваше на стол. Всички други изглеждаха съвсем спокойни — денят още не беше изгубен. Всъщност само Лайнъс, седнал под клена и глух за онова, което му дърдореше старият лорд Апълби, обърна някакво внимание на новопристигналата, като вдигна четвъртитото си снимачно устройство и го насочи към Елайза. Тя от своя страна гледаше към Роуз с втрещено изражение. Несъмнено беше учудена от подранилото завръщане на братовчедка си от Европа.
Аделайн бързо се извърна, решена да избави дъщеря си от неудобството. Обаче Роуз и Натаниъл бяха погълнати един от друг и не бяха забелязали пристигането на Елайза. Натаниъл беше седнал на ръба на стола и коленете му почти докосваха коленете на Роуз (или пък леко се допираха? Аделайн не можеше да прецени). Беше стиснал между пръстите си горска ягода на дълго стебло и въртеше плодчето насам-натам, приближаваше го до устните на Роуз, после отново го отдалечаваше. И всеки път Роуз се смееше, вирнала брадичка, а по шията й играеха светлина и сянка.
Аделайн пламна и вдигна ветрилото си, за да се предпази от слънцето. Колко неуместна проява на интимност! Какво щяха да си помислят хората? Аделайн си представи как онази клюкарка Каролайн Аспли ще вземе писалката в ръка веднага щом се прибере у дома.
Аделайн знаеше, че е неин дълг да преустанови това своеволно поведение, обаче… Отново свали ветрилото си и примигна над ръбчето му. Колкото и да се мъчеше, просто не можеше да отмести поглед. Каква зрелост! Свежестта на образа беше магнетична. Макар да съзнаваше, че Елайза поражда хаос зад себе си, макар съпругът й да не даваше и пет пари за благоприличието, светът сякаш забави ход и Аделайн се озова самичка в центъра му, усещайки само собствения си пулс. Кожата й настръхна, краката й внезапно омекнаха, дишането й стана плитко и учестено. Мисълта я връхлетя, преди да има възможност да я възпре: какво ли е да си толкова обичан?