Забравената градина
- Автор: Мортон Кейт
- Язык: болгарский
- Жанр: Прочая древняя литература
Электронная книга - «Забравената градина». Краткое содержание книги:
* * *
Мирисът на живачни изпарения изпълни ноздрите му и Лайнъс вдъхна дълбоко. Задържа миризмата, усети как съзнанието му се разтваря и тъпанчетата му пламват, преди да издиша. Сам в тъмната си стаичка, Лайнъс беше висок метър и осемдесет и двата му крака бяха еднакво дълги. Със сребърните си щипци той плъзна снимката напред-назад и проследи внимателно как започва да се появява образът.
Тя никога не би се съгласила да му позира. Отначало я умоляваше, после настояваше, но след време проумя същността на играта й. Преследването й харесваше, така че Лайнъс трябваше да преосмисли тактиката си.
И той го стори. Изпрати Мансел в Лондон да му купи „Кодак-Истман Брауни“ — грозна машинарийка, предназначена за неумели аматьори, която по фотографско качество не можеше да се мери с неговата камера обскура, обаче беше леснопреносима, а това бе важното. Лайнъс съзнаваше, че докато Елайза продължава да го дразни, това е единственият начин да я снима.
Преместването й в къщата беше смел ход и Лайнъс отдаде заслуженото на смелостта й. Подари й градината, за да може и тя да я обича така, както я бе обичала майка й — нищо друго не караше очите на неговата poupée да грейват така, както градината между четирите стени, — обаче Лайнъс не беше предвидил новата раздяла: Елайза не беше стъпвала в къщата от седмици. Ден след ден Лайнъс се взираше в портата към лабиринта, обаче тя продължаваше да го измъчва с отсъствието си.
А сега положението се беше влошило още повече, тъй като Лайнъс имаше съперник. Както стоеше на мястото си и бдеше преди три сутрини, пред погледа му се разигра крайно неприятна гледка. Докато очакваше желаната си награда, вместо нея през портата откъм лабиринта се показа художникът, новият съпруг. Лайнъс се слиса, понеже какво си въобразяваше този тип, та ще минава през портата на лабиринта! Крачеше смело там, където Лайнъс така и не се осмели да отиде. Безброй въпроси започнаха да напират у Лайнъс: дали я е видял? Говорил ли е с нея? Погледнал ли я е в очите? Немислимо беше художникът да души около неговия трофей.
Но най-накрая Лайнъс спечели. Днес търпението му пожъна плод.
Вдъхна дълбоко. Образът се появяваше. На слабата червена светлинка Лайнъс се приведе, за да види по-добре. Отстрани беше тъмно — храстите на лабиринта, — но по средата, където в кадър беше влязла тя, беше по-светло. Тя го забеляза тутакси и Лайнъс усети как тилът му пламва от удоволствие. Разширените й очи, раздалечените устни като на животно, неочаквано притиснато натясно.
Лайнъс примижа и се вгледа в легенчето с проявителя. И ето. Бялото на роклята й, тънката й талия — о, как копнееше той да я обхване с пръсти, да усети леките й дихания, които пърхат в гръдния кош! И тази шия — толкова бяла, бяла, под която се вижда как тупти сърцето й досущ като на майка й някога. Лайнъс затвори очи за миг и си представи шията на своята poupée с червен разрез по средата. И тя се бе опитала да го напусне.
Той беше в тъмната стаичка, когато тя се бе отбила за последен път. Изрязваше паспарту, за да постави в рамка най-новите си подбрани снимки: скакалци от дъждовните западни провинции. Беше много развълнуван заради снимките и дори смяташе да поиска разрешение от баща си за една малка изложба, така че не искаше никой да му се пречка. Джорджиана обаче беше изключение от повечето правила.
Колко неземна, колко съвършена изглеждаше тя в рамката на вратата му и с осветено от пламъка на свещта лице. Тя вдигна пръст към устните си, накара го да глътне думите, които се канеше да изрече, и затвори вратата зад гърба си. Гледаше как бавно приближава към него и по устните й играе лека усмивка. Потайността й бе едно от нещата, които най-силно го вълнуваха, и сега, останал насаме със своята poupée, той изпита вълнуващото усещане, че е участник в тайно съглашение — рядкост за Лайнъс, който не отделяше време почти за никого. И за когото почти никой не отделяше време.
— Нали ще ми помогнеш, Лайнъс? — попита с големите си бистри очи. Без да проумява болката му. И после заговори за някакъв мъж, с когото се запознала, моряк, за любовта им, за желанието им да бъдат заедно, но че това трябва да е тайна от мама и татко, а той, Лайнъс, щял да й помогне, нали? Времето се проточи безкрайно помежду им, думите й закръжиха хаотично в съзнанието му, набъбваха и се спаружваха, зазвучаваха ту по-гръмко, ту по-тихо и един-единствен миг побра цял един живот в самота.
Без да се замисли, той вдигна ръка, все още стиснал джобното си ножче, и бързо го прокара по млечнобялата й кожа, направи своята болка и нейна…