Забравената градина
- Автор: Мортон Кейт
- Язык: болгарский
- Жанр: Прочая древняя литература
Электронная книга - «Забравената градина». Краткое содержание книги:
През седмиците, докато подготвяше увеселението, Аделайн лежа будна нощ след нощ, кроейки как да не допусне това момиче да развали големия ден. Каква прекрасна изненада й поднесе братовчедката на Роуз, когато застана до бюрото й и помоли за позволение да се премести в отдалечената къща на скалата. Трябва да й се признае, че бе успяла да не издаде радостта, която я обзе. Заточението на Елайза в далечната къща беше много по-приемливо решение от всичко, което Аделайн би могла да скрои, а откъсването на момичето беше пълно. Аделайн изобщо не я беше мярвала, откакто Елайза се премести, и цялата къща й се струваше по-светла и по-просторна. Най-сетне, след осем дълги години, тя бе свободна от задушливата гравитация в орбитата на това момиче.
Най-трудното бе да убеди Роуз, че отделянето на Елайза е за добро. Клетата Роуз открай време беше сляпа по отношение на Елайза и не беше успяла да усети заплахата, в чието съществуване Аделайн беше напълно уверена. Всъщност едно от първите неща, които милото й момиче направи след завръщането си от своя меден месец, беше да попита къде е братовчедка й. Когато Аделайн й даде благоразумно обяснение за новия дом на Елайза, Роуз се намръщи — струвало й се неочаквано, така каза — и реши още на другата сутрин да отиде да посети Елайза.
Разбира се, подобно посещение беше немислимо, ако Аделайн искаше дребната й измама да успее. Затова веднага след закуска на следващия ден Аделайн отиде при Роуз в новата й стая, където я завари да аранжира нежен букет. Докато Роуз подбираше един розов клематис сред другите откъснати цветя, Аделайн я попита уж нехайно:
— Мислиш ли, че трябва да поканим Елайза на градинското увеселение?
Роуз се извърна и от крайчеца на стеблото на клематиса капна вода.
— Но, разбира се, мамо, Елайза е най-скъпата ми приятелка.
Аделайн стисна устни — точно този отговор беше очаквала, за него се беше приготвила. Да се престориш, че капитулираш, винаги е премерен риск и Аделайн прибягна към него умело. Няколкото реплики, които си беше намислила предварително и си беше повтаряла и преповтаряла тихичко, се отрониха съвсем естествено от устните й:
— Разбира се, скъпа. Ако искаш тя да присъства, така да бъде. Повече няма да обсъждаме този въпрос.
И едва след това щедро и покоряващо отстъпление Аделайн си позволи малка тъжна въздишка.
Застанала с гръб към нея и със стрък упойващо уханен жасмин в ръка, Роуз попита:
— Какво има, мамо?
— Нищо, скъпа моя.
— Мамо?
Внимателно, внимателно!
— Просто мисля за Натаниъл.
Аделайн се изправи, приглади предницата на полата си и се усмихна лъчезарно на Роуз.
— Няма значение. Сигурна съм, че всичко ще се развие добре за него дори в присъствието на Елайза.
— Разбира се. — Роуз се поколеба, преди да добави жасмина към другите цветя. Не погледна към Аделайн, но не се и налагаше. Аделайн си представяше несигурността, причинила бръчиците по красивото лице на дъщеря й. И наистина предпазливият въпрос прозвуча:
— Защо отсъствието на Елайза би било полезно за Натаниъл?
— Просто се надявах да насоча вниманието към Натаниъл и неговите картини. А Елайза, благословено дете, обикновено привлича вниманието върху себе си. Надявах се този ден да е твой и на Натаниъл, скъпа моя, но, разбира се, ако така искаш, можеш да поканиш и Елайза. — След това Аделайн се засмя — с ненатрапчив и весел смях, усвоен до съвършенство. — Освен това, ако Елайза научи, че си се прибрала по-рано, ще започне да идва толкова често, че все някой от слугите ще се изпусне и ще спомене за увеселението. А колкото и да не обича светските събития, Елайза ти е толкова предана, скъпа моя, че тя ще настоява да присъства.
След това Аделайн остави Роуз и се подсмихна, забелязвайки скованите рамене на дъщеря си. Ясен знак, че забележката й е попаднала право в целта.
И наистина по-късно през деня Роуз се появи в будоара на Аделайн и каза, че понеже Елайза не обича балове и приеми, може би не трябва да я принуждават да присъства и на градинското увеселение. После с по-приглушен тон призна, че е размислила относно намерението си да посети братовчедка си още днес. Щяла да изчака да мине градинското увеселение и нещата да се поуспокоят, за да може двете да се видят за по-дълго.
* * *
Взрив от аплодисменти откъм игрището за крокет привлече вниманието на Аделайн. Тя сключи ръцете си в ръкавици, лепна си общителна усмивка и пое обратно през моравата. Докато вървеше към канапето, госпожа Ходжсън Бърнет се изправи и вдигна белия си чадър. Сбогува се с кимване с Роуз и Натаниъл и се отправи като че по посока на лабиринта. Аделайн се надяваше гостенката да не се опитва да мине през него — бяха затворили вратата натам, за да обезсърчават категорично всеки опит на гостите си в тази насока, обаче американците са твърдоглави. Аделайн леко ускори крачка — издирването на изгубени гости не влизаше в плановете й за деня — и настигна госпожа Ходжсън Бърнет, преди тя да се отдалечи значително. Удостои гостенката си с изключително любезна усмивка.