Огнената кралица

— Тази пасмина не може да се изправи срещу хиляда, Червени братко — заяви Лекран същата вечер. — Новите още си мислят, че това е игра, а повечето изобщо не са виждали истинска битка.

— Значи е време да видят — отвърна Френтис. — Не можем да бягаме вечно. — Ще взема стрелците и ще видим дали не можем да разредим малко редиците им. Сестро Иллиан, накарай хората си да почнат да трупат онези камъни в някакво подобие на укрепление. Ти и Греблото отговаряте за лагера, докато се върна. — После се обърна към Лекран и гарисайката. — Мога ли да ви се доверя, че ще свършите някоя работа, без да си пролеете кръвта един на друг?

Ивелда хвърли кисел поглед на Лекран, но кимна, а бившият куритай изсумтя кратко в знак на съгласие. Гледаха как Френтис драска карта в праха и слушаха внимателно, докато им обясняваше ролите им.

— Много неща в този план могат да се объркат — отбеляза Лекран.

— Даже и да не подейства, би трябвало да намали броя им поне наполовина и хората ни ще имат някакъв шанс в боя. — Френтис се изправи и вдигна лъка си. — Инструктор Ренсиал, елате с мен, ако обичате.

Намериха сенчесто място под една надвиснала скала, където да се скрият, докато гледаха как варитаите навлизат сред хълмовете. Френтис използва далекогледа си, за да открие офицерите. Оказа се лесно да разпознае командира — як мъж на кон по средата на колоната: властността му личеше в отсечените му кимания към по-младите ездачи, приближаващи се понякога до него. Колоната се движеше в стегнат строй, но беше заобиколена отпред, отзад и по фланговете от хлабава линия свободни мечове.

— Този човек е малко прекалено предпазлив за моя вкус, инструкторе — отбеляза Френтис и подаде далекогледа на Ренсиал.

Инструкторът го вдигна за кратко, а после му го върна и сви рамене.

— Ами тогава го убий.

Френтис даде знак на ефрейтор Винтен и Далин да дойдат при него и посочи южния фланг на колоната.

— Далин, ти ще дойдеш с мен и инструктор Ренсиал. Винтен, вземи другите и заобиколете. Когато се настанят на лагер, изчакайте да падне здрач и избийте колкото можете повече часовои. Щом свършите, не се бавете, а тръгвайте обратно към лагера.

Градският гвардеец кимна неохотно.

— Не ми се струва правилно да те оставям, братко.

— Свършиш ли работата както трябва, ние ще сме добре. А сега върви.

Следваха колоната до смрачаване и я видяха как оформи квадратен лагер с обичайната смущаваща бързина и прецизност на воларианските войници-роби. Докато гледаше как целият батальон се движи като един голям жив звяр, Френтис се зарадва, че не му се налага да ги срещне на открито, и се зачуди как ли Вейлин е успял да победи толкова много при Алтор. „Нищо чудно, че тя мислеше, че могат да завладеят целия свят.“

Френтис и Ренсиал оставиха Далин с конете на половин миля от воларианския лагер и се приближиха пеш към северната линия постове. Носеха дрехите си на свободни мечове, общо взето същите като стандартната екипировка, но не толкова еднакви на вид, нагръдниците им бяха украсени с различни драсканици на волариански. Френтис не можеше да разчете думите, но Трийсет и четири му беше превел достатъчно, за да стане ясно, че се състоят от множество цинични и фаталистични лозунги, характерни за ветераните сред свободните мечове: „Свободен по дух, но роб на кръвта“ беше типичен пример. Все пак дрехите им явно приличаха достатъчно на тези на останалите наемници, за да могат да се приближат до първия, когото видяха, без да събудят у него никаква тревога.