Без теб
- Автор: Бюси Мишел
- Год: 2016
- Язык: болгарский
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Без теб». Краткое содержание книги:
– Казах ли ти, че този мръсник ни баламосва още от самото начало!
Mарк не отговори. Чувстваше се безпомощен. Кредюл Гран-Дюк. Жив. Избягал... Последната брънка от разследването се изплъзваше от ръцете му.
– Щом като си отгатнал, че Гран-Дюк е инсценирал смъртта си и че е ликвидирал друг вместо себе си, за какъв дявол сме тук?
– Затваряй си устата...
Maлвина заръкопляска:
– Tи си гений, Витрал. Десет часа път. Шестстотин километра. За да дойдем тук и да се почувстваме като глупаци. Можеше да се обадим по телефона...
– Млъквай...
– Можеше да ми платиш една стая у Моник. Изглежда доста луксозно...
– Млъквай, ти казвам!
– Поне да ми бе поръчал кльопачка. Нещо печено с бяло вино.
– Много си глупава. Досега трябваше да те убия. Да те хвърля в Ду и да офейкам в Швейцария.
Maлвина учудено и с внимание изгледа Марк:
– Повече от очевидно е, че Гран-Дюк е боклук! Къде ти е проблемът? Защо най-неочаквано започваш да истерясваш? Нещо спешно ли има? Да не би да се жениш за сестра ми утре? Поръча ли вече сватбената торта?
– Не се трепи. Няма да разбереш. Липсват ти дипломи.
Maрк нервно завъртя ключа.
– Къде отиваме? – продължи Малвина: – Тръгваме ли си? Няма ли да пообиколим наоколо?
– Млъквай! Нали ти обещах онова скапано поклонение. Ще извървим пътя до Голгота докрай.
94 Британска рокгрупа, основана през 1969 г. – бел. прев.
95 Рьоно Пиер Манюел Сешам, познат като Рьоно, е роден през 1952 г. Френски певец, автор на песни и актьор. Има 23 албума и е един от най-популярните изпълнители във франкофонския свят – бел. прев.
96 Клербиф е реално съществуващо място, както и всички споменати в романа градове, области и др. – бел. прев.
55
3 oктомври 1998 г., 12 часът и 1 минута
Кредюл Гран-Дюк следеше с бинокъл обиколката на раздавача.
Бе невъзможно да изгуби от очи камионетката. Боядисаната в жълто кола се появяваше на всеки завой, а зелените борови гори ѝ служеха за фон.
Тя се изкачваше бавно в планината. Очевидно раздавачът никак не бързаше. Камионетката спираше пред всяка пощенска кутия на хижите по тесния път. Всички бяха построени върху огрявания от слънцето склон на планината и бяха с южно изложение. Камионетката щеше да пристигне при Гран-Дюк най-рано след десет минути. Ксантията бе паркирана няколко километра по-нагоре, малко преди да се влезе в Сент-Иполит. А дотам имаше поне тридесет криволичещи завоя. Детективът наблюдаваше изпитателно изкусните маневри на служителя. Десет минути... Щеше ли най-сетне да дойде раздавачът, който му трябваше? Това бе осмият раздавач, който дебнеше. С първите седем нямаше никакъв успех.
Е, късметът му все някога щеше да се обърне. Впрочем това не бе въпрос на късмет, а на методичност и упорство. Както винаги. От три дни бе по следите на Мелани Белвоар. Момичето вече нямаше никаква връзка със семейството си. Името ѝ не фигурираше в нито един указател – книжен или електронен. Не бе намерил и нито една административна следа за съществуването ѝ. Може би се бе омъжила, но в брачните регистри нямаше никаква Мелани Белвоар, а той бе обиколил четиридесет и пет общини около Монбелиар. Тогава му хрумна идеята за раздавачите. Ако Мелани Белвоар бе в „червения списък“, с други думи – ако си бе сменила името, може би все пак продължаваше да получава писма на старото си фамилно име. Писма от приятелка от детинство, стари разписки, сметки... Един раздавач щеше да знае тези неща. Особено раздавач в земеделска или планинска зона. Такива хора знаеха всеки адрес... Само че и седемте раздавачи не познаваха Мелани Белвоар. Е, толкова по-зле. Трябваше да продължи, да се докопа до нещо. Какви ли не трудности бе преодолявал от началото на разследването! Е, наистина тогава бе силно мотивиран... Но пък и никога не се бе приближавал толкова близо до истината.
На какво се държи животът? Преди четири дни беше въпрос на минута да изстреля куршум в главата си.
Гран-Дюк вдигна отново бинокъла. Камионетката бе преминала десетина завоя.
Детективът стисна дръжката на револвера си – матеба, модел „Уника 6“, полуавтоматичен. Това оръжие бе станало почти музеен експонат, откакто американската компания бе фалирала. Дори му се налагаше да си внася патрони от Канада на извънредно висока цена. Четиридесет канадски долара за кутия с шест патрона. Не му пукаше. Имаше повече пари от всякога. Тази сутрин в хижата на Моник Жоньовез бе получил сто и петдесетте хиляди франка, които му бе изпратила Матилд дьо Карвил.
Поредната парична вноска. Какво повече да желае? Съвест, може би, малко чиста съвест. Сети се за тетрадката си. Лили и Марк сигурно вече я бяха прочели. Бе малко вероятно след това да отидат в дома му и да открият трупа. Но дори това да се случеше, той бе взел предпазни мерки. В техните очи той си оставаше жертва, а не убиец. Е, що се отнася до останалото... Беше ли проявил достатъчно ловкост и гъвкавост? И дали двамата щяха да заподозрат истината? За смъртоносния саботаж с тръбата за газ през онази нощ на 1982 година?