Пътят между световете
- Автор: Ирвин Ян
- Серия: Взор през огледалото #4
- Язык: болгарский
- Переводчик: Владимир Зарков
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Пътят между световете». Краткое содержание книги:
— Аз… ще си помисля.
Рулке се изправи като пружина и без нито дума повече излезе.
Мейгрейт изплува от съня, понесена от мисълта за Рулке. Съзнаваше, че го желае и с душата, и с тялото си. Нямаше никакви съмнения. Спомни си първата им среща в Шазмак и върховната радост от докосването на ръката му. Вълни от топлина плъзнаха по нея. Кожата й стана толкова чувствителна, че тя отметна завивката, за да й олекне от студения въздух в стаята.
Някой тропна веднъж на вратата. Рулке! Тя навлече халат, окачен на стената, но май бе принадлежал на подрастващата Каран и се оказа твърде къс и тесен. Отиде да отвори, придържайки го с едната си ръка.
Рулке стоеше в коридора. Носеше кошница. Така го жадуваше, че нещо се разтопи в съзнанието й.
— Влез…
Заради хаоса в главата си Мейгрейт пусна халата и погледът му се плъзна по извивките на гърдите й. Пусна кошницата до вратата, изтрещяха счупени съдове.
Тя стисна ръката му и го дръпна към спалнята. Размърда рамене и халатът се свлече на пода,
— Какво е това на рамото ти?
Рулке докосна полека зачервената рана с върховете на пръстите си.
— Фейлемите ме улучиха със стрела. Нищо особено.
— Моят лечител Идлис ще се погрижи за раната. Скоро ще заздравее.
— Да оставим това за утре!
Кожата му беше гладка и мургава, не бе обрасъл с косми като Игър. Мейгрейт го привлече към себе си и му се усмихна.
— Има различни начини да водиш битка.
Така ги свари Фейеламор. За да проникне незабелязано в Шазмак, вложи цялото си умение и опит, натрупани през дългия й живот като най-великата майсторка на илюзиите. Тъкмо тя бе първият враг, за когото помисли Рулке при налагането на защита тук. Но Фейеламор бе опознала и Шазмак, и заложените в града Пазители, дори и тайните проходи.
Проникна скоро след Мейгрейт и през нощното си дебнене чу с разтърсило ума й изумление, че и нейната трикръвна е тук. Мина още денонощие, преди да я открие, започна да се изтощава. Все по-трудно поддържаше илюзията, пазеща я от общата бдителност на гашадите. Намери покоите, където бе живяла Каран, и се вмъкна безшумно. Никакви звуци, никакво движение. Зората проникваше с мъждива светлина през кристалния прозорец. Фейеламор доближи на пръсти отворената врата на спалнята и надникна.
Те бяха заспали прегърнати. Фейеламор потръпна. Малко оставаше да се разпищи от скръб и злоба. Да имаше кинжал, тутакси щеше да прониже и двамата.
Рулке шавна. Не биваше да долови присъствието й. Фейеламор закрепи разпадащата се илюзия и се изниза към далечна част на Шазмак, за да ближе душевните си рани и да подготвя отмъщението си.
„Какви игрички са подхванали? Мейгрейт рискува много, като се забърква с Рулке, а и той също. Дали не се е увлякъл прекалено и разсъдъкът го подвежда? Виждам своя шанс…
Но тя защо е тук? Несъмнено иска да си присвои машината, само че не й достига сила. Нали аз прекърших волята й, за да не ме застраши някой ден. Рулке ще я убеди да застане на негова страна, както вече я е съблазнил. Ще се опитат да отворят Пътя и не е немислимо да успеят. Трябва да предотвратя това, каквото ще да става. Ще му предложа нещо по-добро.
Щом порталът възникне, ще пробия през него и ще разпръсна Възбраната. Ще разтроша на парченца и любимата му играчка. А онова, в което е същността й, ще отнеса със себе си, за да не бъде направена наново. И докато те се мъчат да отблъснат нашествието от пустотата, ние най-сетне ще се върнем на Талалейм. Но не мога да направя всичко това отдалеч. Трябва да бъда до Рулке, да виждам портала.“
Следобед откриха Фейеламор пред портата на Шазмак. Държеше се смирено, за да им внуши, че неуспешният й опит да влезе крадешком е бил последният хазартен залог на отчаянието.
Очите на Рулке се присвиха, когато му доведоха дребната жена, облечена в бяла роба и със сандали на краката, понесла пътна торба на рамото си. Показа с жест, че е готов да я изслуша.
— Дойдох с предложение — започна Фейеламор с тон на човек, претърпял крушение на надеждите си. — Ти остана без свой човек с дарбата на усета, аз пък бях изоставена от онази, която отгледах. Знам, че си в състояние да отвориш Пътя, но не можеш да проследиш променливите проходи към Аакан или Талалейм.
— Нямаш представа какво мога или не мога.
— Изтръгнах истината от Каран. Научих как си я използвал и как тя те е провалила с присъщата си страхливост.
За миг Рулке се озадачи, после се разсмя оглушително.
— Не тя ме провали — закънтя гласът му, — а аз нея! Не познавам по-храбър човек на Сантенар от Каран Елиенор Фърн. 0, колко забавно! Тя те е накарала да повярваш на увъртанията й.