Пътят между световете
- Автор: Ирвин Ян
- Серия: Взор през огледалото #4
- Язык: болгарский
- Переводчик: Владимир Зарков
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Пътят между световете». Краткое содержание книги:
— Все едно. — От унижение гласът на Фейеламор се вледени. — Чуй предложението ми. Аз мога да намеря проходите между световете, но се нуждая от Мейгрейт, за да пробия Възбраната. Или от тебе. Заедно можем да постигнем целите си. Известно ти е за какво жадуват фейлемите. За Талалейм и нищо друго. Ще напуснем този свят и никога няма да стъпим отново тук. Владей и Сантенар, и Аакан, щом такова е желанието ти. Но ние ще браним Талалейм с всички сили!
Рулке се замисли. Не би й се доверил, но предложението й беше интересно. Колкото и да бе търсил, не попадна на друг с дарбата на усета, който да притежава и останалите способности на Каран. Фейеламор беше права — той не вярваше, че ще успее да намери Пътя сам. Но пък нямаше по-лукаво същество от нея. И думите, и постъпките й изтъкаваха мрежа от заблуди. Надмощието на собствената й раса беше единственото важно за нея. Изобщо не трепваше, каквото и да стореше по пътя към тази цел.
— Може и да се възползвам от помощта ти за някои дреболии — отговори Рулке с изиграно безразличие. — Ще обмисля предложението. Засега ще останеш в Шазмак и ще се примириш, че си пленница. Отведете я!
Стража от гашади придружи Фейеламор до покои с единствен изход. Пазеха отпред на смени. Тя се подчини охотно, доволна от началото. Дори Рулке не би съумял да я възпре в най-решителния за нея миг — след като той й е отворил Пътя през Възбраната.
Сутринта бе дошъл Идлис, който прегледа раната, проми я, посипа я с някакъв прах и пак я превърза. А няколко часа по-късно Пазителите вдигнаха шум навсякъде из Шазмак. Мейгрейт искаше да научи причината, но нямаше кого да попита.
Вечерта Рулке дойде с отрупан поднос в ръцете. Мейгрейт го чакаше нетърпеливо. През целия ден си мислеше за нощта им заедно и каква втора нощ ги очакваше, ако и той бе останал удовлетворен като нея от предишната.
— Фейеламор е тук — сподели той. — Какво ли иска всъщност? Болка прониза Мейгрейт в гърдите. И досега й беше тягостно да чува това име.
— А тя какво ти каза? Рулке й описа разговора.
— Сигурно е вярно отчасти, но аз знам как те мрази и се бои от тебе, затова… — … затова ще се отметне в най-удобния за нея миг!
— И ще стори всичко възможно да те премахне. Не я слушай! — настоя Мейгрейт, вече обзета от предчувствие и за неговата участ, и за своята загуба.
— Но защо? От чие име говориш? Тя трудно намери думи.
— Ами… от името на Трите свята, ако изобщо мога да говоря от нечие име. Поне за това имам повече основания от всеки друг.
Но в същото време се стремеше към кароните — те бяха нейният народ.
— Да, вероятно имаш право. — След миг Рулке попита неочаквано: — Знаеш ли кой е баща ти?
Въпросът я свари неподготвена, точно каквото беше намерението му.
— Фейлем. Нищо друго не научих. Отдавна е мъртъв.
Идеше й да изкрещи: „Ако знаеш, кажи ми!“, обаче не прояви слабост пред него. Отвърна му само със същия хладнокръвен поглед. Колкото и да бе разгорещена страстта помежду им снощи, не владееше добре словесните игри. Реши, че е по-добре да бъде пряма. Желаеше го, но нямаше да застраши единствения свят, който познаваше.
— Рулке — промълви унило, — не бих ти помогнала. Рискът е прекалено голям.
Но улови ръката му и я притисна към устните си.
— Що за мъчение! — изохка той.
— И за мен. Но този свят ми е скъп, както ти държиш на своята раса.
— Значи няма да обсъждаме повече този въпрос.
Изправи се, ала Мейгрейт не пусна ръката му и стана с него.
— Забавляваш се за моя сметка ли? — грубо попита Рулке.
Тя пламна цялата. Какво чувстваше той към нея? Трябваше да знае, дори с цената на достойнството си.
— Не съм изкусна в женските хитрини. Позволи ми да бъда съвсем откровена. Искам те — и сега, и завинаги. Кажи ми дали и ти го искаш, за да няма нищо скрито помежду ни.
Взираха се един в друг. За какво ли мислеше Рулке? И как щеше да постъпи? Великият предател… Никой не бивало да му се доверява. Мълчанието се проточи безкрайно, Мейгрейт си пожела да се свре в някоя дупка, за да умре от срам. Рулке изглеждаше суров, неумолим, потискащо властен. Но след миг прозря през маската — той също се плашеше и тънеше в неувереност. Протегна ръце към него.
Без да откъсне погледа си от нея и за секунда, той свали златен пръстен от ръката си. Мейгрейт би могла да пъхне два пръста в блестящото кръгче. Рулке го стисна в юмрука си толкова здраво, че на челото му изби пот. Струйка дим се проточи към тавана. Рулке стремително потопи юмрука си в кана с вино и пръстенът засъска. Разтвори пръсти. На обвитата с пара длан пръстенът лежеше видимо смален. Точно според тънките пръсти на Мейгрейт.