Червени морета под червени небета
- Автор: Линч Скот
- Серия: Джентълмените копелета #3
- Год: 2010
- Язык: болгарский
- Переводчик: Светлана Комогорова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Червени морета под червени небета». Краткое содержание книги:
Кулата на греха е най-изтънченият, най-прочутият и най-силно охраняваният дом за хазарт на света. Уставът за поведението в Кулата на греха е неписан, но строг като устава на религиозна секта. Съвсем просто и съвсем неоспоримо, ако те хванат да мамиш тук, това означава смърт. Предизвикателство, на което Локи Ламора не може да устои...
.... но перфектното престъпление на Локи ще трябва да почака.
Скот Линч изплита интригуваща и завладяваща история, приказка за безбрежни морета и за вероломни хитрости, за вярност и предателство, за дружба, изпитана в най-критични моменти. Напрегнато действие, изпълнено с вълнуващи обрати и коварни съзаклятия - романът на Линч е безспорен хит и възпламеняващо четиво за всички любители на приключенията и изкусната измама.
В четвъртия час на следобеда цялото небе се бе превърнало в мъгливо сива катаракта. Калдрис, подпрял гръб на мачтата за кратка почивка, докато Плешивия Мазука и още един моряк го заместваха на кормилото, заповяда да приберат платната и да раздадат фенери. Джийн и Джабрил поведоха групи към долните палуби, за да се уверят, че всичко е наред с товара и оборудването. Отборен шкаф за оръжие или търкаляща се насам-натам бъчва в клатушкащия се кораб щяха да пратят нехайните моряци на среща с боговете.
След вечеря Калдрис зашепна настоятелно на Локи и той заповяда на моряците, бръкнали в тютюневия запас на кораба, да изпушат последните си цигари до второ нареждане. Вече никъде нямаше да търпят открити пламъци — щяха да се осветяват само с алхимични фенери и да ползват плочата за готвене или по-вероятно да се хранят със студена храна. Локи обеща допълнително по половница вино всяка вечер при нужда.
Когато Локи и Джийн вече можеха да седнат и да пийнат по едно в каютата на кърмата, преждевременен мрак бе забулил небето. Локи затвори кепенците на прозорците — така каютата изглеждаше по-малка от всякога. Локи огледа съмнителните удобства на този символ на властта на Равел — подплатен хамак, окачен на лявата преграда, чифт столчета, меча и ножовете му, окачени на стената със скоби. „Масата“ им беше плоска дъска върху раклата на Локи. Колкото и убого да беше, това си бяха княжески покои в сравнение с разкрасените шкафчета, обитавани от Джийн и Калдрис, или пашкулите от брезентови постелки, с които се увиваха мъжете на главната палуба.
— Много съжалявам за котките — рече Локи.
— И аз бих могъл да се сетя — рече Джийн. Очевидното твърдение, че дотолкова е имал вяра на Локи, че е смятал, че няма поводи за притеснение, остана неогласено. Джийн полагаше всячески усилия да бъде любезен, но точно заради това вината присви още по-остро корема на Локи.
— Няма да си делим тази вина — рече той. — Аз съм капитанът на проклетия кораб.
— Я не се възвеличавай! — Джийн се почеса по шкембето, което вследствие на дейността му напоследък беше намаляло до далеч не толкова драматична изпъкналост като едно време. — Ще измислим нещо. По дяволите, ако няколко дни подред порим буря, мъжете няма да имат време за никакви тревоги, освен кога и как да се напикаят в бричовете.
— Хмм. Буря. Чудесна възможност някой от нас да сбърка и да се изложи пред екипажа. И по-скоро ще съм аз, отколкото ти.
— Стига си размишлявал — ухили се Джийн. — Калдрис си знае работата. Ще ни измъкне някак.
Изведнъж някой задумка по вратата на каютата. Локи и Джийн скочиха от столовете си едновременно и Локи се стрелна към оръжията си.
— Какво става? — извика Джийн.
— Коста! — разнесе се слаб глас, последван от немощно скърцане, сякаш някой се опитваше безуспешно да бутне резето.
Джийн отвори точно когато Локи закопча колана си с меча. Калдрис стоеше в дъното на каюткомпанията, вкопчил се в рамката на вратата, и залиташе. Кехлибареното сияние на лампата в капитанската каюта осветяваше ужасни подробности — очите му бяха кървясали и подбелени, ченето му висеше, а восъчната му кожа лъщеше от пот.
— Помогни, Коста — прошепна той с хриптене, болезнено дори за слушане.
Джийн го прихвана и го вдигна.
— По дяволите! — измърмори той. — Той е не просто уморен, Лео… капитане. Трябва му лекар, да му се не види!
— Помогни… Коста! — изстена морският майстор. Той се вкопчи с десница над лакътя на лявата си ръка, а после — отляво на гърдите. Стисна очи и потрепери.
— Да ми помогнеш ли? — Локи постави длан под брадата на Калдрис. Сърцето му биеше буйно и неравномерно. — Как така да ми помогнеш?
— Не! — Калдрис се намръщи съсредоточено, като с мъка засмукваше въздух след всяка дума. — Помогни. Ми. Коста!
— Сложи го да легне на масата — рече Джийн и двамата с Локи положиха стареца по гръб.
— Мили богове! — възкликна Локи. — Отровата ли е? Аз не чувствам промяна.