Рицарят тамплиер: Кралство в края на пътя

Муна изглежда не разбра всички думи от езика на предците си, тъй като не бе чувала да се рецитира Корана от времето на своята младост, преди още да бъде отделена от баща си. Но виждайки изражението, изписано по лицето на любимия си Ардус, тя със сигурност разбра, че Арн им беше дал благословията си.

Трудно би могло да се каже кой от тримата се трогна повече от това позоваване на Корана. Арн се развълнува също толкова, колкото Ардус и Муна. Усети как вътре в него неудържимо се надига желанието да се върне при Сесилия.

За да задоволи поне отчасти любопитството си, той попита Муна знае ли откъде е дошла. Тя не знаеше много за това и каза само, че майка й и баща й са били вкарани в затвора и че тя е родена в Норвегия. После, когато някоя си дама се омъжила за един Фолкунг, тя била определена за част от зестрата й, а баща й останал в Норвегия.

Арн реши да не я разпитва повече за момента. При радостта, която тя сега изпитваше, сигурно щеше да й бъде още по-трудно да говори за нещастията си. Обеща, че горещата им молба ще бъде удовлетворена, защото Господ ги е събрал по чудодеен начин. Но и дума не може да става Ардус да купи любимата си. Подобно нещо би обидило Този, който им е дал своята благословия. Предложи Муна да дойде през зимата да живее във Форшвик, където да направят и сватбата пред братята им по вяра. Не е възможно това да стане другаде в страната и затова трябва търпеливо да изчакат.

Забравили за всякакви задръжки, обзети от неимоверно щастие, те се хвърлиха в прегръдките си пред смаяните погледи на перачките, които не разбраха и една дума от разговора, но пък това не им попречи да избухнат в смях и да започнат радостно да дърдорят.

След чудото на възнаградената любов между Ардус и Муна Арн започна да брои дните, отделящи го от завръщането му във Форшвик. Можеше да напусне Арнес на другия ден след пристигането на брат Гилберт. Този ден му се стори безкрайно дълъг. Брат Гилберт го увери, че всичко е наред както във Форшвик, така и със Сесилия. Наближаваше времето тя да роди и според това, което бе чул да казват вещите в тези неща жени, Арн ще успее да се прибере навреме.

Той набързо се сбогува с роднините си и с работниците. За първи път му се стори, че корабът напредва много бавно. Вечерта в Аскеберя го обзе дори желанието да се метне на някой кон и да препусне в хладната нощ. Отказа се, като видя яздитните и впрегатни коне в конюшнята.

След празника на свети Филип, когато в Западна Готаланд извеждат животните на пасищата и поправят оградите им, Сесилия роди едно прекрасно момиченце. По този повод празнуваха три дни, през които никой във Форшвик не работи, включително и в ковачницата. Всички свободни мъже и жени с радост взеха участие, защото имаха чувството, че и те също са благословени от събитието.

Арн реши името на детето да е Алде. Според Сесилия това чуждестранно име сигурно беше свързано с някои от историите му, но й прозвуча красиво, когато го прошепна, люлеейки малката в скута си: Алде Арнсдотер.