Изповядвам

– Обели ми това манго – извикал Туру Мбулака на третата си съпруга няколко секунди преди да се чуе изстрелът, ако това изобщо било изстрел.

– Докторът каза, че... – всъщност в залата не се било чуло нищо, нито предполагаемия изстрел, нито разговора, защото по телевизора на вожда течала шумна разправия с един участник в конкурс, който не можел да отговори на зададен въпрос, и публиката се късала от смях.

– Какво ти разбира докторът. Иска да ме тормози. – Погледнал към телевизора и на лицето му се изписало презрение. – Невежа сган – казал по адрес на нещастния състезател. Към третата съп­руга: – Хайде, обели ми мангото.

В момента, в който Туру Мбулака захапал забранения плод, се разиграла трагедията: в полутъмната стая влязъл някакъв въоръжен мъж, изстрелял един откос по Туру Мбулака, мангото се пръснало, а горкият пациент бил така надупчен, че страшната рана от операцията изглеждала като драскотина. С точна стрелба убиецът повалил трите беззащитни съпруги, огледал, целейки се, цялата зала, вероятно търсел първородния син, и напуснал помещението. Двайсетте болни на легло чакали примирени смъртоносния изстрел, но дъхът на смъртта ги подминал. Убиецът, който според едни носел жълта кърпа, според други синя, като и в двата случая тя скривала лицето му, изчезнал бързо в нощта. Някои твърдяха, че са чули мотор на кола, други не искаха нищо да знаят и още трепереха само при мисълта за случилото се, а според пресата в Киншаса убиецът или убийците били застреляли двамата некадърни телохранители на Туру Мбулака, единия в един от коридорите на болницата, а другия – на зелената пейка, която била изцапана с кръв. Освен това бяха убити една конгоанска милосърдна сестра и лекарят на болницата „Бебенбелеке“ доктор Мюс, който, стреснат от шума, бил влязъл в общата зала и сигурно е пречел на убийците. Или даже може да се е опитал да отблъсне нападението, с присъщото му презрение към опасностите, изтъквайки, че току-що е оперирал този човек. Или просто са го убили с един изстрел в главата, без да му дадат да гъкне. Не, според някои очевидци – с изстрел в устата. Не, в гърдите. Не, в главата. Всеки болен си имаше своя версия за всеки епизод от трагедията, макар да не беше видял нищо; а кърпата на убиеца, кълна се, беше зелена, или може би жълта, наистина се кълна. Освен това двама от болните, както и едно дете бяха засегнати от изстрелите, насочени срещу племенния вожд Туру Мбулака. Тук приключва описанието на това изненадващо нападение в един регион, където не бяха заложени кой знае какви европейски интереси. А VRT298 му посвети осемдесет и шест секунди, защото, след като гръмна новината, че бившият президент Жискар д’Eстен си е изцапал ръцете с диамантите на император Бокаса, той беше предприел една обиколка из Африка и стигайки до областта Куилу, се беше отклонил от маршрута, за да посети болницата „Бебенбелеке“, която вече беше добила известност въпреки нежеланието на основателя й, който живееше само за работата си. Жискар се беше снимал с доктор Мюс, който стоеше както винаги с наведена глава, както винаги загрижен за работата, която му предстоеше. И с милосърдните сестри от „Бебенбелеке“ и с някакво усмихнато дете с блестящи бели зъби, което се беше шмугнало и правеше муцунки зад официалните лица. Не беше минало много време оттогава. Адриа изключи телевизора – само тази новина му липсваше, за да се разстрои напълно.