Изповядвам

Отецът приор погледна брата санитар с отворена уста. Защо преподобният абат отец Манфред трябваше да отсъства тъкмо сега! Защо трябваше генералният капитул да се свиква именно в деня, когато брат Роберт беше изпаднал в нещо като прострация, от която ограниченото познание на брата санитар не можеше да го извади? Защо, вселенски Боже? Защо приех да стана приор?

– Но той е жив, нали?

– Да. Изпаднал е в кататония. Така смятам. Казваш му стани, и той става, казваш му седни, и той сяда. Казваш му говори, и той се разплаква, отче.

– Това не е кататония.

– Вижте, отче, когато става дума за рани, одрасквания, счупени кости и изкълчвания, за грип и настинка, за болки в корема – винаги съм насреща, но за тези душевни терзания...

– И какво препоръчвате, брате?

– Аз, отче...

– Да, какво препоръчвате?

– Да го прегледа истински лекар.

– Доктор Гел едва ли ще може нещо да направи.

– Имам предвид истински лекар.

За щастие, на третото заседание на генералния капитул отецът абат Манфред сподели разтревожен пред другите братя абати това, което му беше съобщил по телефона приорът с изплашен и далечен глас. Отецът абат на Мариавалд305 му каза, че ако сметне за уместно, в неговия манастир има един монах лекар, който въпреки своята крайна смиреност и напълно против волята си беше си спечелил име даже извън манастира. Че лекува болести както на тялото, така и на духа. И че брат Ойген Мюс е на негово разположение.

За първи път от десет години, след като на шестнайсети април от лето Господне 1950-о беше успял да постъпи в ахелското абатство „Свети Бенедикт“ и беше станал брат Роберт, Матиас Алпартс напускаше пределите на абатството. Дланите, опрени върху краката му, трепереха много силно, с изплашени очички гледаше през мръсния прозорец на ситроена „Щромберг“306, който подскачаше по прашния път, отнасяйки го далеч от неговото убежище към бурния свят, от който бе пожелал да избяга завинаги. Братът санитар от време на време го поглеждаше крадешком, Матиас усещаше и се мъчеше да се разсее, гледайки тила на мълчаливия шофьор. Пътуването до Хаймбах продължи четири часа и половина, през които, в стремежа си да наруши упоритото му мълчание, братът санитар успя да измърмори молитвите от третия, шестия и деветия час, съпроводен от шума на неизправния карбуратор. Стигнаха пред вратите на Мариавалд, когато камбаните, толкова различни от ахелските, Господи, призоваваха общността за вечерня.