Изповядвам
- Автор: Кабре Жауме
- Год: 2015
- Язык: болгарский
- Год: Colibri Publishers
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Изповядвам». Краткое содержание книги:
– Защо не остана да живееш при мен?
– Тук съм добре. Това е моят дом преди и след като живях при майка ти. Не се оплаквам. Чуваш ли? Не се оплаквам. Прехвърлих седемдесетте, на повече от твоите родители съм, и живях живота, който исках.
Седнаха на масата. Глътка чай. На Адриа му беше добре в тишината. След малко:
– Не е вярно, че оплешивявам.
– Така е, защото не можеш да си видиш тила. Приличаш на францискански монах.
Адриа се усмихна. Лола Чика си беше същата и продължаваше да бъде единственият човек на този свят, когото никога не беше виждал да бърчи недоволно нос.
– Чаят е много хубав.
– Получих книгата ти. Трудна е за четене.
– Знам, но исках да я имаш.
– Освен да пишеш и четеш, какво друго правиш?
– Свиря на цигулка. Часове, дни, месеци.
– Е, сега каква полза! Тогава защо я заряза?
– Задушавах се. Тогава беше или цигулката, или аз. И избрах себе си.
– Щастлив ли си?
– Не. А ти?
– Да. Доста. Не съвсем.
– Мога ли да помогна?
– Да. Защо си толкова неспокоен?
– Ами... не ме оставя на мира мисълта, че ако продадеш картината, би могла да си купиш по-голям апартамент.
– Ти не разбираш нищо, дете.
Замълчаха. Тя погледна картината на Уржел с очи, явно свикнали да съзерцават този пейзаж, усещайки, без да съзнава, студа, проникнал до костите на беглеца брат Микел от Сускеда, който търсеше убежище далеч от преследващото го Божие възмездие по пътя към Бургал. Изминаха може би пет минути в мълчание, пиеха чай и всеки си припомняше мигове от живота. Накрая Адриа Ардевол я погледна в очите и каза Лола Чика, много те обичам, ти си много добър човек. Тя допи последната глътка чай, наведе глава и мълча доста дълго, преди да отговори, че това, което е казал, не е вярно, защото майка ти ми каза Лола Чика, трябва да ми помогнеш.
– Какво има, Карме? – малко стресната от тона й.
– Познаваш ли това момиче?
Сложи на кухненската маса снимката на хубаво момиче с тъмна коса и тъмни очи. – Виждала ли си я?
– Не. Коя е?
– Използвачка, която иска да подмами Адриа.
Карме седна до Лола Чика и хвана ръката й.
– Трябва да ми направиш една услуга.
Поиска да ви следя със Сара, за да разбера дали е вярно това, което й е казал детективът, когото била наела. Да: срещахте се на спирката на трамвай 47 на Гран Виа.
– Обичат се, Карме – каза Лола Чика.
– Това е опасно – настоя Карме.
– Майка ти знаеше, че онова момиче иска да те подмами.
– Боже мой – каза Адриа. – Какво означава, че искала да ме подмами?
Лола Чика погледна Карме учудена и повтори въпроса:
– Какво означава, че иска да го подмами? Не виждаш ли, че се обичат? А, Карме?
Стояха прави в кабинета на господин Ардевол и Карме каза наредих да проучат семейството на това момиче, казват се Волтес-Епстейн.
– И какво от това?
– Евреи са.
– Ааа... – Пауза. – И какво от това?
– Нямам нищо против евреите, не става дума за това. Но Феликс... Ох, момиче, не знам как да ти го кажа...
– Опитай се.
Карме направи няколко крачки, отвори вратата, за да се убеди, че Адриа още не си е дошъл, нещо, което знаеше отлично, затвори вратата и каза по-тихо, че Феликс е имал вземане-даване с някакви техни роднини и...
– И какво?
– Ами после са се скарали. И то много лошо са се скарали.
– Феликс е мъртъв, Карме.
– Това момиче се е натрапило в нашето семейство, за да ни обърка живота. Сигурна съм, че я интересува само магазинът. – Почти шепнешком: – Адриа изобщо не я интересува.
– Карме...
– Той е много уязвим. Както витае в облаците, за нея е много лесно да го води за носа.
– Сигурна съм, че това момиче изобщо не знае за съществуването на магазина.
– Ами! Те ни знаят и кътните зъби.
– Не може да си сигурна.
– Да. Преди петнайсет дни тя дойде в магазина с една жена, предполагам, че е майка й.
Преди да решат да попитат за нещо, те се поогледаха, както правят много клиенти, но без да бързат, сякаш искаха да определят стойността и на магазина, и на бизнеса. Карме ги зърна от кабинета и веднага позна момичето, което тайно излизаше с Адриа: тогава пъзелът се сглоби, тя разбра, че зад всичката тази потайност от страна на момичето се крият съмнителни намерения. Обслужи ги Сесилия; после Карме разбра, че са чужденки, вероятно французойки, заради гърленото Р. Търсеха стойка за чадъри и дантелени покривки, но си личеше, че не ги интересува нищо конкретно, просто зяпаха. Разбирате ли, госпожо Ардевол? Същата вечер Карме Боск се обади в агенция „Еспелета“, потърси собственика и направи нова поръчка – нямаше намерение да позволи да използват чувствата на сина й с недостойни намерения. Да, по възможност със същия детектив.