Кралство на пепелта
- Автор: Маас Сара Дж.
- Серия: Стъкленият трон #7
- Год: 2019
- Язык: болгарский
- Год: Егмонт
- ISBN: 9789542722755
- Переводчик: Цветелина Тенекеджиева
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Кралство на пепелта». Краткое содержание книги:
Живяла някога в земя отдавна изпепелена една принцеса млада, готова за кралството си да умре...
Елин се е заклела да спаси народа си – но това ще ? струва скъпо. Заключена в железен ковчег от кралицата на елфите, тя трябва да впрегне цялата си воля, за да понесе месеците мъчения. Елин осъзнава, че ако Майев я пречупи, всички, които обича, ще бъдат обречени. Но решимостта ? започва да я напуска с всеки изминал ден…
Последната битка е започнала…
Нишките на съдбата се преплитат за сетен път в битката за спасението на Ерилея. Някои връзки ще се заздравят, докато други ще бъдат прекъснати. Врагове и приятели застават рамо до рамо във финалната битка за съдбата на един континент и обещанието за един по-добър свят.
- Вече не е Ирен Тауърс - обясни тихо Каол. - Ирен Уестфол е.
Елин отвърна с онзи свой накъсан радостен смях и Роуан пристъпи до нея. Ирен килна глава назад, за да може да побере с поглед целия исполински ръст на воина, и изцъкли очи - не само заради височината му, но и заради заострените му уши, леко удължените му кучешки зъби и татуировката му.
- Е, лейди Уестфол, нека ви запозная с моя съпруг, принц Роуан Белия трън Галантиус - каза Елин.
Върху пръста на кралицата наистина имаше сватбен пръстен, чийто смарагд искреше дори под калта. На ръката на Роуан пък блестеше златен пръстен с рубин.
- Моят вречен - добави Елин, пърхайки с мигли към елфа.
Роуан врътна очи, но не смогна да сдържи усмивката си, кимвайки почтително към Ирен.
Тя му се поклони и Елин изсумтя:
- О, я стига! Ще вземе да се възгордее. - Ирен се изчерви и усмивката на Елин омекна. Тя вдигна листчето. - Може ли да го задържа? - И надникна към медальона на Ирен. - Или мястото му е там?
Ирен сключи пръстите на кралицата около него.
- Ваше е, винаги е било ваше. Малка частица от смелостта ви, която ми помогна да намеря своята.
Елин поклати глава, отхвърляйки похвалата.
Ирен обаче стисна свитата ѝ ръка.
- Думите ви ми вдъхнаха кураж. И ми даваха сили през всеки пропътуван километър, през всеки дълъг час на учение и работа. Благодарна съм ви и за това.
Елин преглътна сухо и Каол реши, че е време да седне. Когато гърбът му се отпусна с признателност, той каза на кралицата:
- Още един човек има принос за армията ни. - Той махна към Несрин, която вече се усмихваше на кралицата. - Рукините и хаганската войска са тук и благодарение на Несрин.
Искра озари очите на Елин и двете жени се срещнаха в крепка прегръдка.
- Искам да чуя цялата история! - подкани ги Елин. - До последната думичка!
Едва доловимата усмивка на Несрин се разшири.
- Така да бъде. Но по-късно.
Елин я перна по рамото и се обърна към двамата хагански наследници до бюрото. Високи и царствени, но не по-малко окаляни от самата нея.
- Дориан? - не се стърпя Каол.
Роуан отговори вместо Елин:
- Не е с нас.
Принцът надникна към Хасар и Сартак.
- Знаят всичко - успокои го Несрин.
- С Манон е - разясни простичко Елин. Каол недоумяваше дали трябва да изпита облекчение. - Издирват нещо важно.
Ключовете. Свещени богове!
Елин кимна. По-късно. По-късно щеше да мисли за Дориан. Елин кимна отново. И той щеше да чуе цялата история.
- Представям ви принцеса Хасар и принц Сартак - намеси се Несрин.
Елин се поклони - дълбоко.
- Приемете вечната ми благодарност - каза Елин с глас на истинска кралица.
Ако поклонът ѝ бе учудил Хасар и Сартак, двамата го прикриваха умело, отвръщайки по същия начин - неподправено олицетворение на дворцова грациозност.
- Баща ми - подхвана Сартак - остана в хаганата, за да управлява земите ни заедно със сестра ни Дува и брат ни Аргун. Брат ми Кашин обаче плава заедно с другата част от армията ни. Тръгнали са две седмици след нас.
Елин погледна Каол и той кимна. Потвърждението му запали нещо в очите ѝ, но тя посочи с брадичка към Хасар.
- Получи ли писмото ми?
Писмото, изпратено от Елин преди месеци, с което молеше за помощ в замяна единствено на по-добър свят.
Хасар зачопли ноктите си.
- Може би. Напоследък получавам прекалено много писма от принцеси, за да ги помня и да им отговарям.
Елин се подсмихна, сякаш двете общуваха на език, неразбираем за останалите, таен език между две еднакво самоуверени и горделиви жени. Кралицата махна към спътниците си и те пристъпиха напред.
- Нека ви запозная с приятелите ми. Лорд Гавриел от Доранел. - Кимна към воина с кехлибарени очи и златиста коса, който им се поклони почтително. Вратът и ръцете му бяха покрити с татуировки, но движенията му бяха изключително елегантни. - Нещо като чичо ми е. - Добави Елин със закачлива усмивка. Каол сбърчи неразбиращо вежди и тя уточни: - Това е бащата на Едион.
- Е, това обяснява някои работи! - подхвърли Несрин.
Косата му, широкото лице... да, еднакви бяха. Но ако Едион беше огън, Гавриел беше камък.
- Едион е моята гордост - каза със сериозен тон Гавриел.
Непресторени емоции пробягаха по лицето на Елин, но тя махна към тъмнокосия елф. Индивид, с когото нямаше желание да си има разправии, реши Каол, измервайки гранитните му черти, черни очи и недокосната от усмивка уста.
- Лоркан Салватер, някога от Доранел, а вече заклет член на двора ми. - И като че това не беше достатъчно шокиращо, ето защо Елин намигна на внушителния елф. Лоркан се намръщи. - Още се напасваме един към друг. - Прошушна силно кралицата и Ирен се изкиска.