Гробницата на Херкулес [calibre 2.43.0]

Основата.

Чейс бързо откри сервизния шлюз точно там, където бе казал Трули. Той почисти тънкия пласт тиня и завъртя колелото на люка. Под него се разкри камера, едва побираща човек с водолазна екипировка, която бързо се напълни с вода още щом започна да отваря люка. Той се спусна в нея.

Щом затвори капака зад себе си, той огледа управлението на шлюза. Една дебела ръчка се намираше в горна позиция. Той я дръпна надолу и около него забълбукаха въздушни мехурчета. Докато камерата се пълнеше с въздух, водата бързо се източваше. От съскащия звук, отекващ в камерата, едва не го заболяха ушите.

Чейс едва го изтърпя, изчака докато водата стигне до глезените му и се обърна към вътрешния люк. Очакваше го второ колело. Веднага щом съскането на компресирания въздух спря, той го завъртя и люка се отвори.

Зад него лежеше слабо осветен коридор, подгизнал от вода – но не от теч, а от кондензацията. Проходът бе студен – тази част от конструкцията не се отопляваше. Чейс бързо свали водолазното си оборудване и го подреди до стената, за да бъде готово за връщането му. Запази само ножа и камерата. Искаше му се да беше взел пистолет, но Трули не успя да му осигури.

По продължение на коридора се виждаха метални врати, водещи към стаите, но Чейс не им обърна внимание и продължи да върви по коридора към една кръгла камера. Една стълба водеше към люк в тавана, който осигуряваше достъпа до централното ядро. Чейс изцеди колкото можа водата от себе си, след което се изкачи по стълбата и внимателно надигна капака.

Отделението с форма на кръст му напомни за вътрешността на контролната зала – подредено, чисто и функционално. Отново му хрумна асоциацията с космическа станция. В края на всеки ръкав имаше по един люк, водещ до долните жилищни модули. Чейс знаеше, че в два от херметично затворените коридори се намираха електрическите кабели и животоподдържащите системи. В третия се намираше асансьорът.

Той се запъти към четвъртия – където бе аварийната стълба, – и внимателно отвори люка, като се ослушваше за всякакви съмнителни звуци. Чуваше се единствено потракването на машините.

В хабитата имаше поне осем души – София, Комоса, ядреният инженер, четиримата мъже, които беше видял и най-вероятно пилота на конвертоплана. Възможно беше да има и повече. И единствените оръжия, с които разполагаше, за да се изправи срещу тях, бяха един нож и двата му юмрука.

— Фасулска работа – каза си той и започна да се изкачва.

Централната камера на следващата палуба представляваше дубликат на долната. Той внимателно излезе през люка и се промъкна до вратата, водеща към апартамента на Корвус. Извади ножа си, открехна вратата съвсем малко и надникна вътре.

Тръбообразният проход беше празен. Дотук добре.