Михримах - дъщерята на наложницата [Великолепният век - 2]

– Но вече край на мъките! – размаха тя пред Михримах писмото с печата. – И двете можем да се зарадваме.

Михримах се престори, че не я разбира.

– Какво е това?

„От шест месеца се спотайва! – промълви Михримах. – И какво?“

– Не знам, още не съм го отворила да го чета. Но главният лекар казал на куриера, който донесе писмата, „Честито!“. Значи новините са добри.

С нетърпение подаде на Михримах изпратеното до нея писмо.

– Отвори го, дъще, да разберем зет ни прокажен ли е или не. Дано не е пък крастав!

Михримах отправи към майка си леден поглед.

– А другият плик?

– А, този ли? Главният лекар го изпратил и до Негово Величество моя султан. Естествено, баща ви също е притеснен, и той иска час по-скоро да разбере дали мъжът, на когото благоволява да даде дъщеря си, наистина е болен от проказа или не.

– Валиде!

– Няма ли да прочетеш протокола, Михримах?

– Валиде! – Този път гласът й прозвуча малко по-силно.

– Ти си знаеш! – реагира Хюрем.

Разчупи печата върху плика. Бавно разтвори сгънатия на пластове лист.

– Ах, тази светлина! – измърмори. – Не мога да различа текста. Още не мога да свикна с тези надраскани криволичещи букви. Ако помоля теб, ще ми го прочетеш ли?

Михримах го издърпа и апатично зачете:

– „До Нейно Величество Хюрем хасеки!“...

– „Нейно Величество Хюрем хасеки!“ – повтори майка й, отправила унесен поглед някъде напред в далнините. После тихо добави: – Само да знаеш, момичето ми, какво съм пожертвала, за да се подредят тези четири думи една след друга! – После се съвзе. – Еее, я да видим какво казва главният лекар?

– „Предварително ви уведомявам, че съобщението, което ще ви предоставя, е потвърдено от мен и от придружаващите ме пет лекари. С най-голяма прецизност извършихме всички видове прегледи. Изследвахме въпросната личност от глава до пети. Не открихме дори най-малък симптом на ужасната болест. И най-важното – с огромно удовлетворение установихме в тази личност наличието на една в косата, една под лявата мишница и още една по срамните места“...

– Еее, дъще, и там ли са го разглеждали бъдещия ти съпруг! – прихна от смях Хюрем.

Михримах я изгледа възмутено и продължи да чете:

– „...общо три въшки“.

Млъкна от погнуса. Въшки! Така ли са го скалъпили. Възмути се.

– Хайде да ни е честито! Нашият зет е въшлив! Казват, че въшките отивали при парите, дали е вярно, дъще? Чети, чети! Какво още казва главният лекар?

– „Този паразит е умен – продължи да чете Михримах. – Никога не се прилепва към прокажен. Въшката не се развъжда по заразени с проказа места. В бельото, дрехите, прането, леглото, слугите и прислужничките на въпросната личност не бяха открити въшки или следи от тях. Обаче в една от жените, с които спи, се появиха два паразита. Само че за съжаление не можа да се установи дали въшките са преминали от въпросната личност в жената или от жената – в него“.

Жена, с която спи ли? Михримах се изчерви до корена на косите „Виж го ти Куция Рюстем! – възропта на себе си тя. – Жена, с която спи, а? Без да гледа с въшки или не, харем си спретнал, та и наложници да си има!“