![Михримах - дъщерята на наложницата [Великолепният век - 2] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/1/0/0/4/2/mihrimah-dshcheryata-na-nalozhnicata-velikolepniyat-vek-2-download.jpg)
Михримах - дъщерята на наложницата [Великолепният век - 2]
- Автор: Алтынйелеклиоглу Демет
- Год: 2017
- Язык: болгарский
- Жанр: Исторические любовные романы
Электронная книга - «Михримах - дъщерята на наложницата [Великолепният век - 2]». Краткое содержание книги:
Галерата уж се виждаше, а изведнъж изчезна. Жената, обърната с гръб към Алехандро, се взираше в морето. Дали не чакаше пак онази лодка с белите платна? Алехандро си даде сметка, че не иска да вижда отново онази лодка. Не искаше да вижда и онова нещо, което свалиха от нея. Знаеше, че няма да понесе повторно мъката, изписана върху безжизненото лице на мъжа с бялата брада.
Алехандро изведнъж изкрещя от ужас. Жената се беше обърнала към него и го гледаше. Вятърът беше грабнал от главата й аления шал и го носеше над морето. Русата й коса се развяваше. Сините й като морето очи се впиваха в него.
– Господи! – промълви Алехандро. – Това е тя! Михримах! Михримах!
Девойката сякаш чу изригналия от душата му вик, вдигна глава и го погледна. На лицето й грееше неописуема усмивка, тя тичаше към него с протегната напред ръце. Русата коса се вееше зад нея на вълни, на вълни. В сините й очи блестеше щастие.
Зад гърба на Алехандро се разнесе смразяващ смях. Обърна се и го видя. На крачка зад него стоеше мъж с прошарена брада. Беше вдигнал едната си ръка нагоре. В нея държеше огромно шише. „Най-напред душата на Михримах! – викна мъжът и избухна в смях. – Тя е твой враг. Убий я! И аз ще ти дам толкова много отвара, че да се къпеш в нея!“
Отварата! Магията на свободата!
Алехандро се обърна да погледне по надолнището на хълма. Момичето продължаваше да тича към него.
„Хайде! – обади се мъжът отзад. – Тъкмо навреме. Убий я, спаси себе си! Виж, отварата е в мен. Държа я!“
И Алехандро хукна презглава надолу по хълма. Беше луд бяг. Непрекъснато крещеше: „Михримах! Дъщерята на моя враг! Идвам да ти взема душата!“
Както тичаше, Алехандро забеляза, че едната му ръка е извита във въздуха като лък. В нея държеше кама.
Вече беше съвсем близо до нея. „Михримах!“ – прогърмя отново той.
„Исмаил!“ – отговори му дъщерята на врага.
„Че какво друго да каже! Глупачката не знае, че аз съм Алехандро Още не е разбрала, че съм нейният убиец!“
На лицето й пак грееше същата онази неизменна омайваща усмивка, която беше пред очите му непрекъснато от мига на първия им поглед, Гледаше към Алехандро така, както го погледна, когато слизаше от лодката.
„Хайде, не се мотай! – обади се в съзнанието му гласът на мъжа с козята брада. – Забий тази кама! Прережи й гърлото и си вземи наградата. Отварата те чака!“
Ръката, която държеше камата, светкавично замахна.
И се разнесе вик: „Исмаил, спри! Недей!“
Камата вече свистеше във въздуха, той погледна натам, откъдето долетя викът. Някой друг тичаше по хълма надолу и пищеше като луд. Жена! „Недей, синко! Спри! Недей, Исмаил!“
Беше жената от сънищата, която не му показваше лицето си. Този път го видя и я позна.
„Мамо!“
Обърна се заради ужасно клокочене и стенание.
„Михримах!“
Тя го гледаше с разширени от ужас очи. Същевременно се опитваше да спре с ръце бликащата от гърлото й кръв.
„Исмаил! – свлече се на колене тя. – Защо? Защо го направи?“
После Михримах рухна на земята. В ръката му още стоеше кървавата кама. Гледаше ужасен безжизненото тяло на земята. Повелителката на сърцето му, тази, която му взе ума, сега лежеше в краката му, обляна в собствената си кръв.
Дочуха се стъпки откъм дървения пристан.
„Исмаил, скъпи ми синко! Какво направи?“
„Мама е! – си каза той. – Мама Айше! Вдовицата на Мурад Реис. Красивата ми майка, родила трима синове!“
Отвори очи.
Най-напред видя чепа върху дъската на горното легло. Сетне чу някой да казва:
– Слава богу! Дойде на себе си!
Изчака малко, за да си овладее дишането. Забеляза, че ръцете и краката му са здраво вързани за четирите греди, които поддържаха горния нар. Не помръдна. Размисли се за разпнатия Христос. „Разпънали са ме и мен на леглото“ – си каза наум.
Отново затвори очи.
„Добре дошъл, Исмаил ага!“
И реши.
Имаше едно-единствено нещо, което трябваше да направи. Да чака часа на разплатата.
И той щеше да го дочака.
НОВИЯТ ДВОРЕЦ, ХАРЕМЪТ
Радостта на Михримах не трая дълго. Новината пристигна в двореца по-бързо, отколкото се надяваше главният лекар.
Беше доста възрастен и затова изпрати преди себе си куриер за Истанбул с резултата от прегледа и изследванията, които Хюрем очакваше с огромно нетърпение. Не забрави да го предупреди, че не трябва да слиза от гърба на коня нито денем, нито нощем, макар че пътят не можеше да се измине без прекъсване за отдих. „Нонстоп! Ще сменяш коня на всяка станция! Това известие се очаква от господаря!“ И човекът си свърши работата. Направи каквото му беше казано. Спа върху гърба на коня, яде и пи върху гърба на коня. Нонстоп! И на четиринадесетия ден следобед от брега на Юскюдар зърна най-сетне двореца на султан Сюлейман. Премина на другия бряг със сал.