![Михримах - дъщерята на наложницата [Великолепният век - 2] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/1/0/0/4/2/mihrimah-dshcheryata-na-nalozhnicata-velikolepniyat-vek-2-download.jpg)
Михримах - дъщерята на наложницата [Великолепният век - 2]
- Автор: Алтынйелеклиоглу Демет
- Год: 2017
- Язык: болгарский
- Жанр: Исторические любовные романы
Электронная книга - «Михримах - дъщерята на наложницата [Великолепният век - 2]». Краткое содержание книги:
Още щом й съобщиха новината, че е пристигнал на кон пратеник от Диарбекир, Хюрем се разпореди:
– Донесете ми я! Веднага!
От нетърпение и вълнение гласът й пресекна.
– Дай боже да е добра вест! – промърмори Мерзука.
Михримах от дни не й говореше, само и само да не я чуе как казва това.
Хюрем прие куриера зад решетката на паравана, видя го, че едва се държи на крака и че всеки миг можеше да падне от преумора и безсъние. Ако го засипеше с обичайните поздрави, нямаше съмнение, че той щеше да се търкулне на пода и да потъне в дълбок сън.
– Дайте на агата нещо да седне! – заповяда тя.
Чернокожият слуга изпълни заповедта й. Сядайки, куриерът му прошепна нещо.
– Желае ли нещо господинът? – попита Хюрем.
От едва сдържаното нетърпение гласът й прозвуча така пискливи, като че ли някой я стискаше за гърлото.
– Глътка вода... – промълви човекът. – Простете, моля... Устата ми, езикът ми пресъхнаха. Четиринадесет денонощия пъту...
Не довърши. Грабна чашата, която му поднесе слугата, и започна да пие така настървено, че водата изскачаше и от двете страни на устат му и се стичаше върху гърдите. Хюрем и Мерзука се спогледаха.
Най-сетне човекът от конната поща пресуши чашата до дъно и обърса уста с опакото на ръката си:
-Аллах да пази за нас моя повелител! И държавата, и народа, и принцовете му...
„Леле! – мислено възкликна Хюрем. – Както започна с тази молитви, кой знае колко ли време щеше да продължи“. Зависеше си от човека и от способностите му да се подмазва. Тя обаче не можеше да търпи дори секунда повече.
– Ага! – обади се тя иззад паравана.
Гласът й изсвистя като камшик. Куриерът млъкна като заклан с нож. „Олеле! – помисли си. – Точно както се носи мълвата, че московската наложница пришпорвала хората даже и с гласа си!“
През отворите на решетката той се опита да види лицето на жената зад нея. Очертаха се два силуета – единият, обгърнат целия в бяло, другият – в зелено. „Коя ли е Хюрем? В бялото или в зеленото?“ Умът му продиктува: в зеленото. Само че проговори жената в бяло:
– Кажете каква вест ни изпраща главният лекар. След това идете да си починете.
– Ами... – обърна се към нея куриерът. – Негово превъзходителство главният лекар с нетърпение изразява дълбокото си уважение към Негово Величество нашия повелител падишаха, обаче предвид важността на известието...
– Ага!!
Куриерът застина.
– Остави тези приказки! Какво пожела главният лекар да ни кажеш?
– Че... чес... – заекна той, обзет от паника.
Хюрем не можеше вече да стои на място от напрежение.
– Иде ми да отида зад този параван и да го стисна за гърлото! – промърмори тя на Мерзука.
Татарката се пресегна и хвана господарката си за ръката.
А ръката на Хюрем беше студена като лед. „Никак не й е лесно, разбира се!“ – си рече. Бъдещето й беше заложено в устата на този мъж с увисналите мустаци. „Зетят излезе болен от проказа. Свършено е с Хюрем“. Така ще си каже всеки. И отсега нататък отношенията между Султан Сюлейман и Хюрем никога повече нямаше да са както досега. В най-добрия случай щеше да я изпрати някъде на заточение заедно с принцовете, както Гюлбахар.
– Какво казваш, господине? – процеди през зъби Хюрем.
– Чес... чес... – преглътна куриерът. – Честито! Главният лекар заповяда да ви го предам точно така. „Да ни е честито!“
Хюрем се надигна от стола, на който седеше.
– Слава богу!
Мерзука усети как малката й длан, която още държеше в ръката си, започва да се затопля.
– Да ни е честито! – прошепна на Хюрем.
– Това ли е всичко?
Той си бръкна в пазвата.
– Даде ми и две писма. Едното е за вас. Другото – за сина на покойния Явуз Селим хан, владетеля на Анадола и Румелия, на Шам, Диар-бекир...
– Дайте ми ги и двете! – прекъсна излиянията му Хюрем. – Аз ще го дам на нашия господар!
Куриерът се поколеба за миг. Редно ли е писмо, изпратено до падишаха, да се оставя на жена му? Ами ако печатът се счупи, ами ако султан Сюлейман се разгневи и му отреже главата?
– Ага!
Куриерът се окопити на мига. И бездруго щом московската наложница отсечеше „Ага!“, на него му се сковаваха и ръцете, и краката. При това веднага стана ясно, че и да беше отказал, нямаше да има никаква полза.