Приключенията на Казанова

С кораба, с който трябваше да ме отведат в Корфу, щеше да пътува и един благороден венецианец, който, придружен от голяма бляскава свита, отивал като съветник на о-в Занте. Капитанът на кораба ми обясни, че ако бъда принуден да се храня сам, ще получавам оскъдна храна, затова ме посъветва да се представя на този господин, който сигурно щял да ме покани да му направя честта да се храня с него. Той се казваше Антонио Долфино и му бяха дали прякора „Гиздавия“, понеже се държеше много благородно и се обличаше много гиздаво. Аз не трябваше да предприемам нищо, тъй като абатът Гримани сам ми предложи да се представя на обичащия разкоша съветник. Щом това стана, бях приет с подчертано достойнство, като бях поканен да заема място на неговата маса. Освен това трябваше да му направя удоволствие да се запозная и с неговата съпруга. Намерих я извънредно фина, но доста възрастна и напълно глуха жена. Не можеше да се очаква нищо от нея по време на разговор. Тя имаше една прелестна, твърде млада дъщеря, която щеше да постъпи в манастир. По-късно тя стана много известна и мисля, че живее и днес като вдовица на прокурора Ирон.

Не бях виждал човек по-красив и по-изискан от господин Долфино. Отличаваше се с особена духовитост и учтивост. Беше красноречив, благороден играч, който умееше да губи, обиран от дамите, на които искаше да се хареса и винаги неустрашим и равнодушен както в щастието, така и в нещастието.

Беше се осмелил да пътува без разрешение. Постъпил на служба в чужда държава и вследствие на това изпаднал в немилост пред правителството, тъй като един благороден венецианец не би могъл да извърши по-голямо престъпление. Това го бе заставило да прекара известно време в оловните стаи75, едно запазено и за мен по-късно благоволение.

Любезният, щедър, но в никакъв случай и не богат човек, се бе видял принуден да измоли от висшия съвет една доходна служба, затова беше назначен за съветник на остров Занте. Отиваше обаче с една толкова голяма свита, че не можеше да има надежда да спечели големи богатства. От друга страна, този човек, такъв, какъвто го описах, не можеше да намери щастието си във Венеция, защото едно аристократично правителство можеше да разчита на спокойствие дотогава, докато съществува между аристократите равенство, а е невъзможно да се съди за физическото или морално равенство другояче, освен по вида. От това следва, че този, който не иска да бъде преследван, ако е по-добър или по-лош от другите, трябва да направи всичко възможно, да се преструва, че презира отличията. Ако иска някаква длъжност, то трябва да се прави, че не държи на нея, ако има хубава фигура, трябва да я занемари. Той трябва да се държи зле, да се облича още по-зле, да не притежава нищо търсено, да осмива всичко чуждо, да се покланя несръчно, да не си дава труд за никаква образцова учтивост, да цени малко изящните изкуства, да скрива добрия си вкус, да не държи готвач-чужденец, да носи лошо направена и малко нечиста перука. Понеже господин Долфино не притежаваше нито едно от тези важни качества, не можеше да разчита на никакво щастие в своята родина.