Право на милосърдие
- Автор: Лескроарт Джон
- Серия: Дизмъс Харди [bg] #5
- Год: 1998
- Язык: болгарский
- Год: Весела Люцканова
- ISBN: 954-8453-24-X
- Переводчик: Веселин Лаптев
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Право на милосърдие». Краткое содержание книги:
Лайбръри Джърнъл
— Имаше ли алкохол в кръвта на Салваторе Русо?
— Да.
— В каква концентрация?
— Нула едно.
— Много ли е това, докторе? Бил ли е пиян Сал Русо?
— Според законите на щата Калифорния — да.
Харди нямаше представа накъде бие с тези въпроси Соума и започна да се безпокои. Какво от това, че Сал е бил пиян? Каква връзка има то с Греъм? По какъв начин би могло да му навреди?
— Докторе, възможно ли е определено ниво на алкохол в кръвта на жертвата да повлияе на действието на морфина?
Страут внимателно обмисли въпроса, очевидно искаше да бъде прецизен. После смени позата си, наведе се напред и кимна:
— Да, възможно е.
— По какъв начин?
— При наличие на споменатото алкохолно ниво в кръвта, морфинът рязко сваля кръвното налягане.
— Рязко и бързо? Почти моментално?
— Да, почти моментално — кимна Страут.
— И какво става тогава?
— При рязко понижено кръвно налягане мозъкът не се оросява и човек припада…
Соума доволно кимна, очевидно очаквал именно този отговор.
— Но ако Сал Русо сам си е направил инжекцията, той не би имал време да измъкне иглата от вената си, нали така?
— Точно така.
Соума помоли да впишат в протокола веществено доказателство номер 2 и подаде увеличената полароидна снимка на патолога.
— Виждате ли на тази снимка една спринцовка с предпазна капачка върху иглата, поставена на масичката до тялото? — попита той.
— Да.
— Ако приемем, че иглата е открита в положението, което е запечатано на този кадър, ако приемем още, че господин Русо е изпаднал в безсъзнание от комбинираното действие на алкохола и морфина, бихме могли да отхвърлим идеята, че той сам си е направил инжекцията, нали така?
— Да — кимна Страут. — Ако приемем, че това, което споменахте преди малко, отговаря на истината, жертвата действително не си е инжектирала опиата сама…
Харди хвана писалката и започна да пише. Възнамеряваше да притисне доктора за тези „ако приемем“ и „в случай че“… Същевременно му стана ясно накъде бие Соума, точно както то стана ясно и на съдебните заседатели. Младият прокурор ловко се опитваше да внуши идеята, че тук не става въпрос за самоубийство. Идея, която поддържа и съдебният лекар…
Оказа се, че Соума е отлично подготвен за това внушение. Без никакви „ако“ и „може би“.
— Доктор Страут, открихте ли следи от травми по тялото на жертвата? — попита той.
Патологът кимна и накратко описа раната на главата, точно зад ухото.
— Възможно ли е тази рана да е причина за изпадането в безсъзнание?
— Да. Но за кратко време.
— Имате ли идея от какво е била причинена тя?
Харди направи възражение, което беше отхвърлено. Отговорът на тази въпрос е в компетенциите на свидетеля, поясни Солтър.
— Каквато и да е била причината, раната беше повърхността, без да оставя следи от контузия на черепа — отговори Страут. — Бих казал, че е причинена от тъп предмет, без остри ръбове…
— Например бутилка от уиски?
— Възразявам, Ваша Светлост. Това е внушение.
— Отхвърля се.
— Да — кимна Страут. — Тази идея съвпада с наличието на бутилка уиски на местопрестъплението.
Соума усили темпото, задавайки въпросите си в бърза последователност.
— А какво ще кажете за мястото на инжекцията?
— Там също имаше следи от травма.
— Какво имате предвид под „травма“?
— Кожата и мускулната тъкан бяха леко разкъсани от измъкването на иглата. Раничката приличаше на дълбока драскотина.
— Която не е причинена от вкарването на иглата, така ли?
— Не, това е изключено.
Малка, но важна подробност, тъй като опитен в тази дейност човек като Греъм не би направил лоша инжекция, ако тялото на пациента лежи спокойно, а не се мята на всички страни.
Соума благодари на съдебния лекар, върна се зад банката и прелисти някакви документи. Харди бе готов за възражения, очаквайки някакви заключения от негова страна.
Картинката е ясна, рече си той. Някой е накарал жертвата да се налива с алкохол, после го е треснал по главата, за да му инжектира морфина на спокойствие. Но Сал се е съвзел преди края на операцията и това е причина за разкъсването на раничката. А може би не се е съвзел, може би причината е била обикновен мускулен спазъм…
Всичко това би представлявало предположения от страна на Страут. Напълно неприемливи предположения…
Но Харди така и не получи възможност за възражения.
— Свидетелят е ваш — извърна се към него Соума.
Каза го приятелски и едновременно с това професионално, очевидно за да направи добро впечатление на съдебните заседатели.