Право на милосърдие

— Пио — рече Харди, мразейки проклетата си памет.

— Би трябвало да притисна здраво онзи Джордж, братчето на Греъм! — въздъхна тя. — Да го разтърся из основи и да разбера къде по дяволите е бил!

— И да те уволнят!

— Няма значение, особено ако той го е извършил…

— Я задръж малко — рече Харди и внимателно я докосна по рамото. — Задръж, дишай дълбоко… — Изчака няколко секунди, после продължи: — Вероятно си даваш сметка, че този момент винаги е най-тежкият… Вече си взела решението, но не знаеш как ще потръгне… Принудена си да вярваш, че това решение е правилно и да вървиш напред…

— Но аз не мога просто да си седя ей така! Не мога, разбираш ли?!

— Греъм също си седи, но на друго място…

Ударът попадна в целта. Сара напълни дробовете си с въздух и бавно го изпусна.

— Добре, но какво от това? Не мога да повярвам, че имаме заподозрян с мотив и без алиби, на когото никой не…

— Имаме ли? — вдигна вежди Харди. — Кой е той?

— Джордж!

— Джордж не е никакъв заподозрян — поклати глава Харди. — Не му трябва алиби, по простата причина че никой никога не го е виждал в близост до Сал. Липсват отпечатъци, липсват доказателства, че изобщо е имал представа за здравословното състояние на баща си. А ако е убил Сал под напора на гнева, несъмнено би го сторил по друг начин. От друга страна, ако приемем, че е знаел за скорошната смърт, защо му е трябвало да го убива? Да не говорим, че едва ли би оставил брат си цял живот да гние в затвора…

— Бас държа, че спокойно би го направил — възрази Сара. — Особено ако на негово място трябва да лежи самият той.

Харди помълча известно време, после вдигна глава.

— Е, добре, Сара — рече. — И двамата знаем, че не го е извършил Греъм, нали така?

— Разбира се.

— Но ти как мислиш, наистина ли не го е извършил?

— А ти допускаш, че го извършил?! — зяпна насреща му тя.

— Не, честно казано, не допускам — призна Харди. — Градя защитата си именно като изхождам от това убеждение и се надявам, че те не могат да докажат противното. Такава е системата, длъжен съм да се съобразявам с нея…

На практика изпитваше доста подозрения относно системата, вероятно и Сара изпитваше същото. Но сега не беше времето да ги обсъждат.

— Ето какво ще ти предложа — смени тона той. — Ако това ще те накара да се почувстваш по-добре, трябва да прибегнеш до всички магии и мръсни номера, до които прибягват ченгетата… Само по този начин можеш да разбереш къде наистина е бил Джордж, да се докопаш до някакви твърди доказателства — използвана кредитна карта, проведен телефонен разговор… Ей такива неща.

— Бих искала и Ейб да…

Харди я спря с поклащане на глава.

— Ейб си има заподозрян, който е тикнат в затвора. Как да оправдае евентуалното продължение на разследването?