Право на милосърдие
- Автор: Лескроарт Джон
- Серия: Дизмъс Харди [bg] #5
- Год: 1998
- Язык: болгарский
- Год: Весела Люцканова
- ISBN: 954-8453-24-X
- Переводчик: Веселин Лаптев
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Право на милосърдие». Краткое содержание книги:
Лайбръри Джърнъл
Разбира се, Фрийман беше отбелязал, че столът не е в такова положение. На снимката ясно се виждаше, че е изправен и Джиоти го потвърди.
— Можете ли да си спомните дали беше в това положение когато влязохте в жилището на Сал?
Джиоти отново затвори очи, после кимна:
— Бих казал да. Не си спомням да съм го виждал разгънат. Ако беше, с положителност щях да бъда принуден да го отместя, а аз не направих нищо такова…
Това беше достатъчно. В подходящ момент Харди би могъл да твърди, че Сал просто е паднал от стола си, или — още по-добре — фаталната инжекция му е била направена направо на пода… Джиоти му помогна и куражът му започна да се възвръща. Съдебните заседатели получаваха и друга версия за размисъл. Реши, че сега е моментът да повдигне и втория въпрос, който си беше подготвил.
— Съдия Джиоти, вие заявихте тук, че сте знаел за заболяването на Сал. Бяхте ли в течение, че е болен от Алцхаймер?
— Не, не бях.
— Ваша Светлост! — скочи Соума и застана на крачка зад Харди. Гласът му придоби характерната си пискливост: — Не виждам връзката на този въпрос с делото!
Наистина, такава връзка трудно можеше да се открие, поне в юридически смисъл. Но Харди бе твърдо решен да представи страданията на Сал и в обикновена, човешка светлина. Усетът му подсказваше, че Джиоти ще му помогне в това отношение.
Но първо трябваше да се парира евентуалната съпротива на Солтър, който очевидно бе склонен да приеме възражението на Соума. Въпросите на Харди действително нямаха връзка с делото. За щастие авторитетът на Джиоти действаше и в двете посоки. Той погледна към банката на съдията и каза, че няма нищо против да отговори на поставения въпрос, а Солтър без колебание отхвърли възражението на прокурора.
— Пристъпите на главоболие очевидно бяха страхотни — започна Джиоти, обръщайки се отново към Харди, след което ловко извърна лице към съдебните заседатели: — Веднъж Сал ми подхвърли, уж на шега, че ако не го видя в продължение на няколко дни, непременно трябва да отскоча до жилището му… Защото сигурно ще е мъртъв… Болките били толкова силни, че понякога му се искало да се самоубие.
— Това ли беше причината, поради която на девети май се озовахте в апартамента на Сал?
— В общи линии да — кимна Джиоти. — Беше успял да ми вкара тази мисъл в главата…
Харди доволно кимна. Получаваше точно онези отговори, от които се нуждаеше.
— Искате да кажете, че е предчувствал близката си смърт?
— Възражение, това се предположения! — обади се Драйсдейл.
— Възражението се приема.
— Позволете да парафразирам въпроса си, Ваша Светлост — бързо реагира Харди. — Съдия Джиоти, имало ли е случай, при който Сал Русо да е признал пред вас, че е близо до смъртта?
— Възражение! — отново извика Драйсдейл.
Този път Солтър го отхвърли и Джиоти кимна:
— Да. Веднъж ми каза, че най-много след два месеца ще бъде мъртъв…
— Значи е знаел?
— Да. Мисля, че да.
— Благодаря, Ваша Светлост. Нямам повече въпроси. — Обърна се към Соума и подхвърли: — Свидетелят е на ваше разположение.
Но прокурорите, очевидно усетили, че Джиоти им носи повече вреда, отколкото полза, побързаха да го освободят.
Солтър изчака колегата му от Федералния съд да напусне банката за свидетелите и да се смеси със зрителите в галерията, после насочи чукчето си към Соума:
— Следващият ви свидетел, моля.
— Народът призовава Джон Страут.
Високият мъж с южняшки акцент влезе в ограденото пространство, даде клетва и се насочи към банката на свидетелите. Поне веднъж в седмицата той даваше показания в съда, навсякъде ценяха и търсеха експертното му мнение. По тази причина пътуваше много, на неговата оценка разчитаха в цялата страна, особено когато ставаше въпрос за трудни и заплетени дела. Отпусна се на стола и кръстоса крак върху крак, явно се чувстваше като у дома си. Търпеливо отговори на въпросите, свързани със снемане на самоличността и професията му, после спокойно зачака.
— Доктор Страут, вие твърдите, че дванайсет милиграма морфин, инжектирани венозно, могат да доведат до смърт, нали така? — изстреля първият си въпрос Соума.
А Харди си помисли, че ако не се чувстваше като у дома си на онзи стол, Страут отдавна би трябвало да е мъртъв. Но спокойното му поведение съвсем не означаваше, че се разсейва.
— Дванайсет милиграма венозно биха могли да предизвикат смърт — поправи прокурора той. — Особено при наличието и на други фактори, най-вече на алкохол.