Право на милосърдие

Той свали подвижната седалка, отпусна се до нея и кисело промърмори:

— Виждам заглавието в утрешния брой на „Кроникъл“: ЗАЩИТАТА НА РУСО НЕ БЕШЕ ЧАК ТОЛКОВА ЛОША…

— Наистина не беше зле — настоя Франи и стисна крака му над коляното: — Тръгна добре, нататък ще бъдеш още по-убедителен. Но знаеш ли какво ми направи впечатление? Отсъствието на нашия приятел Ейб…

Тя, разбира се, беше в течение на проблемите между двамата, но лятото бе свършило своето — децата във ваканция, лагери, игри… Вероятно по тази причина бе решила, че нещата са се изгладили с времето.

— Още ли сте на нож?

— Предполагам — сви рамене Харди.

— Трябва да го потърсиш.

— Вече се опитах, но без успех. Той очевидно мисли, че съм го предал и вече съм друг човек…

— Но ти си все същият, нали?

— Не е точно така. Поел съм защитата на лице, което той е арестувал не веднъж, а два пъти… Освен това е дълбоко убеден, че Греъм е убиец и съвсем не е извършил престъплението си по милосърдни причини. Но това е начинът, по който мислят повечето ченгета…

— Е, нали цял живот е бил ченге…

— Знам и винаги съм се съобразявал с този факт. Но в момента Ейб е убеден, че съм се продал, а освен това Греъм е успял да ме направи на идиот, който му вярва…

Франи кръстоса ръце пред гърдите си и отмести поглед.

— Какво има?

— Нищо. Просто се надявам да не е така…

— Не съм се продал и не съм идиот — поклати глава Харди, огледа празната зала и понижи глас: — Но Евънс също е ченге, нали?

— Да, но тя е влюбена в Греъм.

— Едва ли щеше да си го позволи, ако не беше убедена в невинността му — подхвърли Харди, вгледа се в лицето ѝ и добави: — Много обичам този твой поглед, да знаеш…

Франи се усмихна.

— Искам да кажа, че може да е станало и обратното — поясни тя. — Изпитала е влечение към Греъм и по тази причина е започнала да вярва в невинността му… Стават такива неща. Аз например се влюбих в теб без да знам нищичко за живота ти…

— А сега, след като знаеш всичко, би ли го сторила? — усмихна се в отговор той.

— Вероятно нямаше да има никаква разлика — призна с въздишка Франи.

— Точно това исках да изтъкна — продължаваше да се усмихва Харди.

— Но тук става въпрос за мен — възрази тя. — Докато Сара Евънс е ченге и въпреки това го обича. Изобщо не ѝ пука дали ще се окаже убиец, или не…

— Той не е убиец.

— Надявам се да си прав, Дизмъс. Надявам се и двамата да сте прави. Но трябва да ти призная, че след като изслушах речта на господин Соума, вече не съм толкова сигурна…

Ето я оценката на встъпителните пледоарии, рече си Харди. Честна и откровена и в негова вреда, въпреки че идва от устата на жена му, която би трябвало да бъде на негова страна… Направи опит да мисли трезво. Оценката на Франи не можеше да бъде бог знае колко различна от мнението на съдебните заседатели. А това означава само едно — предстоят му тежки моменти, много по-тежки, отколкото си беше представял…