Право на милосърдие
- Автор: Лескроарт Джон
- Серия: Дизмъс Харди [bg] #5
- Год: 1998
- Язык: болгарский
- Год: Весела Люцканова
- ISBN: 954-8453-24-X
- Переводчик: Веселин Лаптев
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Право на милосърдие». Краткое содержание книги:
Лайбръри Джърнъл
— Да, да, казахте го — запелтечи Соума в опита си да заглади неприятното впечатление. — Моля за извинение, Ваша Светлост… Значи, Сал Русо е лежал на пода… А какво направихте вие?
Джиоти му бе отправил мълчаливото си предупреждение и Харди не виждаше причини да се намесва. През следващите няколко минути съдията говореше спокойно, без да бъде прекъсван. Позвънил на 911 и изчакал пристигането на бърза помощ и на полицията. Първо дошли двама униформени полицаи, после и инспекторите. Забелязал HP-стикер на пода, спринцовка и ампула на масата, плюс бутилка уиски. Не докоснал нищо, тъй като добре знаел правилата. Просто изчакал появата на официалните власти, отговорил на неизбежните въпроси и се прибрал у дома…
Макар да не позна реда на призоваването, Харди бе предвидил появата на Джиоти като свидетел на обвинението. Логиката диктуваше да бъде разпитан първият очевидец, озовал се на местопрестъплението, макар че Соума едва ли можеше да очаква някакво стратегическо предимство от това. Показанията на Джиоти щяха да хвърлят светлина върху картината и толкоз.
Оказа се обаче, че Соума си е поставил и по-други цели. След като зададе един-два невинни въпроса относно преобърнатия стол в кухнята и празната ампула на масичката за кафе, той премина на същността:
— Ваша Светлост, вие заявихте, че Сал Русо е лежал на пода, нали така?
— Точно така.
— А имаше в близост до него някакъв стол?
Джиоти за миг затвори очи да си представи картината, после кимна:
— Да, неговият стол. Имаше един стар стол-легло, в който обичаше да седи… Тялото му лежеше на пода точно пред този стол.
— С други думи — между него и масичката за кафе, така ли?
— Да.
Соума се върна на банката, пое някаква снимка от ръката на Драйсдейл, записа я като веществено доказателство номер 1 и попита Джиоти дали запечатаното върху нея отговаря на картината, която е заварил в жилището на Сал.
— Да — кимна съдията, след като бегло я огледа. — Сал лежеше на една страна, точно както е на снимката…
Фотографията беше ясна, посланието — съвсем недвусмислено. Нима Сал нямаше да остане в любимия си стол, ако доброволно бе пожелал смъртта? Нима човекът, който му е помогнал да премине в отвъдното, не би му предложил това последно удобство? Но не — тялото лежеше на пода, свито на една страна, като чувал с картофи. Сякаш някой го бе посякъл с брадва…
Получил каквото иска, Соума остави съдебните заседатели да се замислят върху тези въпроси, благодари на съдията и се върна на мястото си.
Технически погледнато, Джиоти се явяваше свидетел на обвинението, но Харди имаше чувството, че федералния съдия е на негова страна. Ако животът беше справедлив (ха-ха!), неговите показания трябваше да дойдат на малко по-късен етап от процеса и, честно казано, Харди ги очакваше дори с нетърпение — сигурен, че ще съумее да извлече максимална полза от тях. Но сега не беше време за подобни мисли, главното е да ограничи вредите, нанесени от Соума.
— Съдия Джиоти, вие бяхте близък приятел на Сал Русо, нали? — започна той.
— От много години — кимна Джиоти. — Напоследък обаче Сал рязко ограничи контактите си и бих казал, че си останахме само близки познати…
— Често ли го виждахте?
Джиоти се замисли, после кимна:
— Вече споменах, че в петък имах навика да купувам риба от него, стига да не пътувах извън града. Веднъж-два пъти съм се отбивал и в апартамента му да изпием по чашка. Обикновено след работа, най-често в края на седмицата…
— При тези посещения Сал винаги ли седеше на своя стол-легло?
— О, да — кимна съдията, замълча за момент, после му подхвърли кокала: — Но не винаги…
— Не винаги?
— Не.
— А къде седеше в тези случаи?
— Ваша Светлост, това няма пряка връзка с делото — тихо се обади Соума, който очевидно не желаеше да си навлича неодобрението на Джиоти.
Но Солтър беше на друго мнение.
— Отхвърля се — обяви той.
Харди повтори въпроса си.
— На различни места — отговори Джиоти. — Сал имаше неспокоен дух. На масичката за кафе, на стола легло, на дивана, дори направо на пода. Непрекъснато се движеше…
— Значи при фаталната инжекция би могъл да седи на пода и…
— Възражение!
Този път се обади Драйсдейл, който с твърд глас обяви въпросът за насочващ. Солтър прие.
Харди се обърна, забеляза красноречивия начин, по който Фрийман напълни една чаша с вода и пристъпи към банката.
Минута по-късно, въоръжен със съвета на възрастния си партньор и съответната снимка, той се върна при свидетеля.
— Съдия Джиоти, моля да погледнете веществено доказателство номер 1, предоставено от обвинението. Как мислите, дали лежащият стол е в спуснато положение?