Право на милосърдие

— Къде е Йода? — попита той. Бе лепнал този прякор на Фрийман, по името на джуджето от „Междузвездни войни“. Доста находчиво, призна пред себе си Харди.

— Не знам — сви рамене той. — Нали го знаеш какъв е педант, вероятно доизпипва някой детайл… — На лицето си бе лепнал добре тренираното равнодушно изражение, но в действителност се чувстваше неспокоен от отсъствието на Фрийман — един фаталистичен знак, че късметът отлита от раменете му. Прибавен към снощните неприятности с Франи, този знак не можеше да не оказва влияние върху настроението му. Но сега не беше време за емоции, предстояха далеч по-важни неща.

Предпазливо завъртя глава във всички посоки, после тихо попита:

— Чухте ли се със Сара тази сутрин? Снощи беше у дома. Решила е да притисне брат ти…

— Знам, говорихме по този въпрос — кимна Греъм, а силните му пръсти механично мачкаха жълтите листове на адвокатския бележник върху банката. — Мисля, че идеята е добра.

— Тъй ли? — учуди се Харди. — Последният път беше на друго мнение. — Доста преди началото на процеса си беше направил труда да разпита Греъм относно евентуалните мотиви на Джордж. Тогава още търсеше подкрепа на теорията „някой друг го е извършил“, която възнамеряваше да развие в съда. Но Греъм му се изсмя и категорично отхвърли вероятността брат му да е замесен. Сега обаче пееше съвсем друга песен…

Клиентът му изглеждаше така, сякаш току-що е хапнал развалено сирене.

— Май започва да ми писва — промърмори той. — Доста мислих върху положението си, знаеш… — Ръката му описа широк кръг, обхващащ цялата съдебна зала: — Върху целия този цирк… И знаеш ли до какъв извод стигнах?

Очите сякаш отразяваха най-съкровените дълбини на душата му. Това не можеше да бъде игра. А ако случайно беше, Харди можеше да се закълне, че я вижда за пръв път, въпреки петмесечните си ежедневни контакти с този човек.

— До какъв? — попита той, след което предупредително добави: — Само по-тихо, ако обичаш… — Вече бе успял да долови нарастващия шум в залата, очите му най-сетне забелязаха бокса на съдебните заседатели, който бавно се запълваше.

— Сал наистина е бил убит, Диз — приведе се към него Греъм. — Това е най-важното, което пропускаме. Увлечени в усилията си да отърва пандиза, ние с теб просто натикахме тази истина под килима! Но след като отново обмислих всичко, аз стигнах до извода, че трябва да спипаме този мръсник, дори той да се окаже Джордж!

— А мислиш ли, че наистина е той?

— Да речем, че не бих искал да е той — отвърна след кратък размисъл Греъм. — Нали помниш какво ти казах преди време? След като Лелънд се натиска да ти плаща, той с положителност ще иска нещо в замяна…

— Помня — неохотно кимна Харди.

— Мисля, че вече знам какво е това нещо — въздъхна Греъм. — Да стоиш по-далеч от любимия му син!

Ако бе имал време да се наспи, ако Фрийман беше тук и Франи не му се сърдеше, Харди положително би реагирал по-сдържано. Но положението беше друго и той усети как лицето му потъмнява от приток на кръв, а ушите му писват.