Право на милосърдие

— Стигнахме до заключението, че когато децата пораснат и започнат самостоятелен живот, аз ще стана ченге — обяви Франи. — По-добре, отколкото да бъда адвокат по бракоразводни дела, не мислиш ли?

— Страхотна идея — рече Харди и седна на свободния стол. — Напрегнат живот, огромни придобивки. Особено по отношение на клиентелата, на която много ще се радваш. Искаш ли да чуеш какво мисля аз за времето след като отраснат децата?

— Казвай.

— Тръгваш да обикаляш света, отсядаш в екзотични пристанища и се превръщаш в робиня на любящия си съпруг!

— Ей затова си го обичам! — въздъхна Франи и сложи ръка върху неговата. — Има страхотно чувство за хумор! — Ръката ѝ се раздвижи и лекичко го потупа: — Но днес го оправдавам, защото денят му беше наистина тежък…

Това върна всички в действителността, най-вече Сара.

Именно заради тази действителност беше тук. Името ѝ фигурираше в списъка на свидетелите и тя нямаше право да присъства в съдебната зала. Запълни деня си с куп неприятни неща, главно извън управлението, сега беше полумъртва от умора, но искаше да чуе какво е станало. Харди беше откровен.

— Сега е ред на Соума — рече той. — Прави всичко, за да докаже своите обвинения. Аз ще се развихря по-късно и ще му видя сметката.

Сара не се впечатли.

— Имам чувството, че не направих всичко — въздъхна тя.

— Не познавам друго ченге, което да е работило повече от теб по даден случай — увери я искрено Харди.

— Недостатъчно, това е всичко — поклати глава тя. — След като има само един заподозрян и това е Греъм, Соума няма как да не направи всичко възможно, за да докаже, че именно той е убиецът…

Харди съзнаваше, че това е истина, една неприятна истина. Изобщо не му се искаше да споделя опасенията си относно съдебните заседатели.

— Няма да успее, Сара — успокоително рече той.

— Не забравяй, че става въпрос за убийство, Дизмъс — изгледа го продължително тя. — И двамата сме убедени в това.

— Наистина ли? — внезапно се обади Франи.

Охо, рече си Харди. Никога не беше крил съзнателно каквото и да било от жена си, но в случая просто искаше да ѝ спести многобройните и доста мъчителни неизвестни, които съпътстваха делото. Тя имаше собствен живот, водеше ежедневни и достатъчно тежки битки на домашния фронт. И се справяше добре, далеч по-добре отколкото се справяше той с битките на своя, обществения фронт…

Очерта в общи линии стратегията, към която възнамеряваше да се придържа по време на процеса. След което каза, че е искрено убеден в невинността на Греъм, но Сал наистина е бил убит…

Едно от основните възражения на Франи срещу участието му в наказателни дела за убийство на страната на обвиняемите, се съдържаше във факта, че му се налага да работи с хора, които съзнателно са отнели чужд живот. А това малко или много имаше шанс да се повтори, като жертвата може да се окаже самият адвокат на убиеца, или пък семейството му…