Фурията на капитана
- Автор: Батчер Джим
- Серия: Кодексът Алера #4
- Язык: болгарский
- Год: @Читанка
- Переводчик: Пламен Панайотов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Фурията на капитана». Краткое содержание книги:
Тя спокойно застана пред приближаващото чудовище и изчака до последния момент, преди да махне с ръка и насочи Рил към него.
Исана почувства как съзнанието й се свързва с Рил, присъствието й се усещаше като нещо по-топло и по-плътно от студената злоба на атакуващата я защитна фурия.
От водата на пет стъпки пред Исана изригна каскада от пръски, когато двете фурии се обвиха една друга с потоци жива вода, извиваха се и се преплитаха като две невероятно гъвкави змии.
Зад нея Кайтай рязко си пое дъх, но Исана беше твърде заета с връзката си с Рил, за да погледне назад към младата жена. Вместо това тя съсредоточи съзнанието и волята си върху Рил, подкрепяйки фурията със собствената си решителност и увереност, съединявайки мислите и силата на волята си с постоянно променящата се същност на Рил.
Водните фурии не можеха да бъдат овладени с едно просто усилие на волята, така както се овладяваха другите фурии. Водните фурии не можеха да бъдат победени, а само променени, пренасочени или погълнати.
Исана и Рил се съединиха със защитната фурия, смесиха се с нея и отделиха свързващата й същност, изпускайки я като кръв в постоянния поток в акведукта, разреждайки я, докато в същото време присъствието на Рил остана закотвено в съзнанието на Исана, поддържайки формата си.
Водата продължи да кипи още няколко секунди, а след това бавно започна да се успокоява, когато защитната фурия се разтвори във водата.
В зависимост от това доколко силна беше тази фурия, можеше да отнеме от няколко дни до няколко седмици, за да се превърне отново в едно същество — ако изобщо го направеше, но Исана не изпитваше угризения на съвестта за това, че унищожава толкова опасно създание.
Велики фурии, а какво щеше да стане, ако някои глупави младежи решат да потичат по акведукта просто за забавление, а не в името на някакъв злокобен замисъл, насочен към Сивата кула?
Такава фурия можеше да удави някой, който няма достатъчно сили да се бори с нея, или да нападне нищо неподозиращата жертва и да я изхвърли от акведукта на земята далече долу.
Исана изпрати Рил пред тях да огледа дали има и друго враждебно присъствие, но не намери нищо освен слабите следи, оставени от защитната фурия. После се обърна към Кайтай и кимна.
— Готово.
Кайтай кимна в отговор, очите й блестяха от любопитство и дори — осъзна Исана, когато тя мина покрай нея — от възхищение. Тя свали раницата от гърба си и пристъпи към другата страна на акведукта, за да погледне внимателно към Сивата кула, чийто покрив беше почти на същата височина като акведукта и на разстояние около тридесет фута.
Покривът на Кулата беше обточен от нещо, наподобяващо укрепен парапет, състоящ се от зъбци и статуи на уродливи, приклекнали същества, чиито черти бяха скрити в сенките. Муцуните им бяха обърнати навън и бяха разположени в средата на всеки край на покрива.
— Ето там — каза Кайтай, — виждаш ли вратата?
Исана застана до нея и наистина видя вратата, водеща от вътрешното стълбище към покрива — двукрила, хоризонтална, на едно ниво с камъка, точно като вратите към мазето в холта.
— Да, виждам.
— Те трябва да стигнат от тези врати до края на покрива, без да докосват камъните — продължи Кайтай. — Всяко докосване до камъните на покрива ще събуди гаргойлите.
Исана кимна и прехапа устни, докато преценяваше разстоянието.
— Това е малко повече, отколкото очаквах — каза тя.
Кайтай кимна и отвори още едно отделение на колана си. Извади оттам малка, но явно тежка торбичка и малко желязно чукче.
— Ще можеш ли да го направиш?
— Сега ще видим — промърмори Исана.
Тя вдигна полите си, стъпи във водата и призова Рил.
— Не забравяй, че докато не дойде моментът, трябва да стоиш по-нагоре по течението спрямо мен — предупреди тя и се съсредоточи върху водата.
Тридесет фута беше голямо разстояние, за да се прехвърли нещо толкова тежко като вода, при това трябваше да го направи така, че да се получи непрекъснат поток, за да могат да постигнат целта си. Потокът в акведукта нямаше достатъчно налягане, за да е достатъчно просто да го пренасочи.
За да премести водата толкова далече, тя трябваше да увеличи налягането, така че първото нещо, с което започна, беше да изпъне лявата си ръка зад гърба с дланта нагоре и да заповяда на Рил да блокира потока.