В земята пламък се крие
- Автор: Киркпатрик Рассел
- Серия: Небесен огън #2
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: MBG Books
- ISBN: 978-954-2989-12-7
- Переводчик: Радин Григоров
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «В земята пламък се крие». Краткое содержание книги:
„Зaдължитeлнo чeтивo зa пoчитaтeлитe нa приключeнcкo фeнтъзи“— The Canberra Times
Но сега нямаше да му се наложи. Деорк каза, че той щял да се погрижи, което означаваше, че може да си получи войниците обратно. Имаше много работа за вършене. Например Пинионът бе в ужасно състояние. Още никой не бе успял да слезе в подземията. Щеше да отнеме седмици водата да се отцеди от тъмниците — и кой знае още колко време, преди затворът отново да стане използваем.
Въздъхна, докато се отправяше към покоите си. Реалността на политическата длъжност се бе оказала коренно различна от представите на един младеж от Строукс. Сковаващата тежест на традицията и предшестваното, очевидно ненуждаещата се от обяснение нужда нещата да се правят все по начина, както са били вършени някога — всичко това бе удавило някогашния младеж. Колегите му често бяха противни хора, без скрупули и със странни лични слабости, заплетени в паяжина от връзки. Неговите скрупули бяха пострадали, знаеше това и бяха изоставени с леко съжаление, ала идеализмът трябваше да отстъпи пред прагматизма на нуждите на Шестнадесетте кралства, така че като цяло одобряваше тази промяна. Шестнадесет съветници, всеки избран от владетеля на съответната страна, на които биваха предоставени малка свита и годишен доход, който можеше да бъде променян или оттеглян по желание на краля. Заради близостта на неговия крал до Инструър (Мерциум отстояваше на два дни път югозападно от Великия град) Аркосът на Строукс бе особено уязвим, неведнъж заплашван и със замяна.
Около две години бяха минали от пътуването на краля на Строукс до Инструър, донесъл със себе си идеята за включване на брудуонска помощ в управлението на Шестнадесетте. След като бе преодолял първоначалното си противопоставяне — кое дете от Строукс не бе учено да ненавижда омразните някогашни окупатори — душата му на администратор съзря предимствата. Налагането на единение, където такова отсъстваше и винаги щеше да отсъства, ако зависеше от естествения ход на нещата — предложението за финансова подкрепа и обещанието за легализирана търговия; вливането на нови и свежи идеи в несъмнено умиращата фалтанска култура.
Допълнителните предложени му подбуди не бяха нужни, донякъде дори му се сториха обидни, ала все пак ги бе приел, за да не поставя в неизгодно положение страната си и своя крал. Или поне така си бе казал.
Аркосът на Немохайм — противен човек, когото никога не бе харесвал, го бе придърпал настрана в края на следващото заседание и го бе приветствал в групата, която определи като фалтански патриоти. Аркосът на Строукс бе изненадан и леко огорчен да научи, че не е бил първият съветник, комуто е било отправено подобно предложение.
— Разбира се, нуждаем се от човек като теб! — с хрипкав дъх бе рекъл дебелакът. — Толкова се радвам, че избра пътя на прогреса.
Вероятно си бе представил загатнатата нишка, свързала думите — Можем да те заменим по всяко време, ако не отговаряш на изискванията ни.
Оттогава патриотите се срещаха тайно, за да не събудят подозренията на традиционалистите в Съвета — по времето, когато глупавите северняци представиха изкривената си информация, патриотите бяха подготвени. Елиминирането на старите лоялисти бе необходимо и той го подкрепяше напълно. Те бяха онези, които задаваха нелепи въпроси, настоявайки йерархията да бъде спазвана, всеки съветник да отговаря пред Съвета и тем подобни отегчения. Не бяха ли осъзнали, че работата им е да вършат реални неща? На някои от другите можеше и да им е все едно, ала той твърдо бе решил да остави следа в делата на Фалта, а вече усещаше, че времето изтича.
И сега Аркосът на Немохайм го нямаше (дори за това, ако не за друго, мъжът от Строукс бе длъжник на брудуонеца), оставил града в хаос. Проклета съдба, захвърлила на пътя им бедствия точно по време на смяната на водачеството! Но ако Деорк се грижеше за дребните проблеми, то той можеше да се заеме с по-неотложните дела. С облекчение и със значително задоволство Аркосът на Строукс достигна покоите си, повика секретаря си и започна да изготвя нов списък за стражево дежурство.
В третата седмица от началото на провеждането си, сбирките се сдобиха и с име — Еклесия. Така и не бе запомнено кой бе предложил това название, но само два-три дни след първото му изричане, можеше да бъде чуто из града. Еклесията стана доминираща тема на разговор не само сред населението, но и определени групи, сред които Съветът на Фалта и остатъците от Ескейн. Много от тези групи изпратиха свои хора в мазето на Фоилзи, дирейки начин да се сдобият с контрол над Еклесията и да я подчинят на целите си. Хора от всички прослойки говореха за нововъзникналото движение: богатите циници — за да са в течение с последните клюки или просто да се присмиват; отчаяните и мизерстващите — дирещи с всеотвержено отчаяние нещо, което да промени нещата; средната класа, ужасена от вълнението и слуховете в града им, объркана от невъзможността да постигне целите си. И сред всички тях — хора, дирещи Най-възвишения.