Завръщането на Пурпурната гвардия [bg]

— По този въпрос имате пълно право.

— Сержант, пригответе квартира за превоста. Несъмнено ще искате да се освежите след пътуването. Можем да се занимаем с официалното представяне и после.

— Благодаря ви, маркиз.

— Началник е достатъчно.

Сержант Пастира отдаде чест и изхвърча навън. Джардин стана от масата и покани Гелел да го последва. Лейтенант Разала се поклони.

— Добре дошли — поздрави тя с дрезгав, може би от раната, глас.

Всички очи ги следяха, докато минаваха между масите. На Гелел й се струваше, че погледите им излъчват студенина, смесена с открито презрение. Молк я следваше на разстояние. На стъпалата тя попита:

— Тук сте вече от известно време, нали началник?

Той кимна и изчука въгленчетата от лулата си.

— Да. Чос ни изпрати.

И той замахна към една редица палатки.

— И знаехте, че ще дойда?

Джардин я изгледа въпросително.

— Едва ли някой би оставил сержант на пост.

Той се усмихна печално.

— Да. Бе ни съобщено.

Нямаше нужда да пита как. Лабиринтите. Така. Наблюдаваше го, докато върви и отвръща на поздравите на войниците, на които тя все закъсняваше да отговори. Стори й се твърде примирен, твърде спокоен като за опитен военачалник, току-що натоварен с млад и неопитен офицер, на всичкото отгоре — жена. Трябва да знаеше коя е — или Чос, или Амарон направо са му заповядали да я наглежда. Във всеки случай, нямаше да му го казва. Все още не.

Пред тях сержант Пастира чакаше пред някаква палатка.

— Квартирата ви, превост.

— Благодаря.

Джардин посочи Молк.

— Изпратете човека си, когато сте готова.

Гелел кимна, наруга се и със закъснение отдаде чест. Маркизът й отвърна; спокойната му усмивка сякаш й казваше, че той не отдава голяма важност на такива формалности. Тя се учуди, когато Молк й отвори палатката и се шмугна след нея. Дългата шатра бе разделена на всекидневно помещение отпред, обзаведено със сгъваеми походни столчета и маса, заредена с плодове, сирена, хляб и кани с вино. Отзад беше спалнята й. Молк пусна дисагите и отиде право на масата.

— Умрял съм от глад.

— Проклети бавачки — произнесе Гелел с нисък глас.

Той се обърна; устата му бе натъпкана с хляб.

— Какво?

— Тази военна част. Бавачки. Чос или Амарон са ги направили обикновени бавачки. Сигурно ме мразят за това.

— Според мен думата, която търсиш, е „охрана“.

— Охрана? Петстотин ветерани и от двата пола?

Молк си сипа чаша вино.

— Гледай на това като на знак за важността ти за нашия пълководец.

Гелел му взе чашата и я пресуши на една глътка.

— Прахосване на военна сила. Тези хора са необходими за обсадата.

— Петстотин души са без значение при една обсада, повярвай ми.