Завръщането на Пурпурната гвардия [bg]

— Джемейн те търси.

Лоста остави греблото със сумтене.

— Продължавайте да гребете, хора — каза той, за да упражни дженабакъзкия си от Южните конфедерации. — В края на краищата ще се измъкнем от това.

— Да, капитане.

По пътя към кърмата Корло се наведе близко към него.

— Как са гърдите?

— Боли като от щипците на Гуглата. Винаги боли толкова, нали така.

— Спестено ти е само умирането.

— Дори и то не е — Лоста гледаше как на кръглото лице на Корло се изписва обезсърченост. — Не се тревожи, ще стигнем дотам.

Корло даде киселото си съгласие.

Джемейн чакаше на кърмата и се взираше в гъстата мъгла, обгърнала кораба преди повече от седмица.

— Ще ослепееш, ако продължиш така — викна му Лоста.

— Шшшт — изсъска той. — Моля.

— Какво е това?

— Там има нещо.

— Аха…

— Да. Убеден съм. Някой е попаднал в безветрие. Точно като нас. Но ни следи.

— Наистина ли? Корло?

— Проучих. Някой. Не мога повече от това.

— Аха. И? Какво можем да направим по въпроса? Може би те просто се надяват, че знаем накъде отиваме.

Лицето на Джемейн лъщеше, потно и бледо; явно беше притеснен от това, което щеше да предложи.

— Трябва да пуснем греблата и да слушаме. Може би ще се отдалечим от тях.

— Или не.

Джемейн вдигна рамене в знак на съгласие.

— Къде се намираме?

— На север. Далеч на север от там, където искаме да бъдем.

Лоста се обърна към Корло.

— Нещо от Братята?

— Нашепвания. Те са — хм — развълнувани. Намеци за движение. Продължително движение.

— Хммм. Много добре, Джемейн. Само устни заповеди. Корло, ти и Агнето поемате носа. Аз ще държа кърмата. Спрете греблата. Въоръжете всеки, който иска.

— Да, капитане.

Скоро греблата утихнаха и леко се плъзнаха в портовете си. Лоста нахлузи най-големите налични кожени доспехи. Със знаци с ръце разпредели осмината си останали редовни гвардейци. Разпореди първо да се стреля с лък. Хората приготвиха каквито лъкове и арбалети бяха изровили от трюмовете и непоглежданите помещения на търговското корито. На палубата излязоха и криво-ляво въоръжени гребци и моряци.

Джемейн последва Лоста към лявата страна и двамата се взряха в плътните кадифени завеси на мъглата.

— Къде мислиш, че се намираме? — прошепна Лоста.

— Вероятно близо до средата на океана Менигал.

— Хммм. Може би това е Морето на изследователя.

Джемейн посочи:

— Там.

Лоста се напъна да види и тогава го забеляза — движение. Ниска тъмна маса бавно ги доближаваше под ъгъл. Един ред гребци, открита палуба. Бойна галера, с триъгълно платно, навито в неподвижния въздух. Лоста огледа водата около носа за очертание на клин, но не видя диря или пяна. Странно, обикновено една бойна галера има клин. На бордовете на съда бяха наредени щитове. Той вдигна ръка, за да даде знак за първия залп. Необичайно, но срещу тях не се понесе подобен залп, при все че вече можеха да бъдат видени.